Всички до един се съгласиха с Фабий. Дори и Апелес и Мнестер. И двамата обещаха, че щом се върнат в Рим, ще направят всичко възможно, за да уговорят императора. Пиха до дъно за техния успех.
Хубавото настроение се възвръщаше.
— Днес е голям празник! — подвикваше Грав. — Да живее театърът! Нека виното се лее като река!
— Да се лее! Но в нашите гърла! — Лукрин вдигна каничката и опитно изливаше на тънка струйка виното в отворените уста на Волумния. Тя героично поглъщаше. Но този шишкав дявол изведнъж премести струйката между гърдите й. Волумния изписка:
— Недей! Хитонът ми е нов, глупако!
Жените разпитваха за Ения. Апелес се разбъбри. „Императрицата е като сфинкс. Мълчи, усмихва се загадъчно и се грижи за своя съпруг. Дали го обича? Навярно. Откъде да знам.“
— Нея питайте, милички. Но… шушука се, че Калигула се е запалил по Ливия Орестила, жената на консула Пизон… Щял да се жени за нея…
— Коя ще му е поред?
— Това не може да се пресметне.
— Може, може — обади се Балб. — Почвайте да броите на пръсти с мене: първата — Юния Клавдила, втората — Друзила, третата — Агрипинила, четвъртата — Ливила…
— Стига си плямпал, те не са му били жени. Те са му сестри.
Балб не се предаваше:
— Жени са му. Макар и незаконни. Нали знаеш, законът всичко не може да обхване, а пък за императора хич не важи. Продължавам: петата — Ения, шестата in spe360 — Ливия Орестила, а колко ще бъдат занапред — това сигурно знае само Сибила Пренестинска.
— Имаме още една ръка и два крака за пресмятане — остроумничеше Волумния.
— Ами Макрон какво прави? — попита Кар.
— Управлява вместо болния император.
— Говори се, че Луций Курион станал дясната ръка на императора — подхвърли Фабий.
— Да — отвърна Апелес. — Думата му много тежи пред императора.
Фабий прецеди през зъби:
— Бившият републиканец кълве от шепата на монарха.
— Какво от това? Какво значение има това днес, Фабий? Републиката не би ни дала повече — възрази Мнестер. — Скоро ще има избори за народно събрание. Та това не е ли по републикански?
— Само че до ден-днешен тези избори още не са насрочени — обади се Балб скептично. — Така че не знам…
Ах, този Балб! На всичко ще намери кусур. Ужасен е! Противен!
Взеха чашите и заговориха какво трябва да направят, след като Апелес и Мнестер издействуват разрешение от императора. Фабий гореше като борина, пиеше ненаситно, за да угаси огъня в себе си, и въодушевено им излагаше плановете си. Всички бяха съгласни е него.
Апелес се приближи до Фабий и тихо му каза:
— Не искам да те огорчавам, драги, но малко се боя, че няма да се разберем с императора. Всъщност ти знаеш неговото отношение към трагедиите.
Квирина го чу и видя как възторгът на Фабий изведнъж угасна. Той хвана каничката с две ръце. И повече не продума.
Виното омайваше всички и им помагаше да позабравят ежедневните си грижи. Нощта се изтъркаля, скоро щеше да съмне.
Квирина наблюдаваше Фабий — разрошен, стиснал силно каничката. И си помисли: не може да се отърве от своята страст към пиенето. Помоли го:
— Стига толкова, мили.
Той я погледна разсеяно. Гласът му стържеше:
— Аз никога няма да изиграя своята трагическа роля! Никога! Карай, Фабий! Впрягай магарето в каруцата, натовари под платното куп глупави анекдоти и тръгвай от село на село… — И гневно извика: — Комедия е нашият живот!…
Сърцето на Квирина се сви. Хвана го за ръка:
— Ела, мили, ела да си легнеш!
Той се дръпна и повиши глас:
— Не искам! Тук ще остана!
— Ела. Трябва да се наспиш… много пи днес.
Фабий злобно се развика:
— Аз знам какво ми трябва! Трябва да пия!
— Да пием! — извикаха няколко гласа едновременно.
Квирина го поведе насила към лозето. Но той продължаваше да се дърпа.
— Никъде няма да ходя! Остави ме, Ксантипа361! Махни се! Отдръпни си ръцете, на теб казвам!
— Ела, мили. Късно е. Нощ е.
Квирина го подбутваше по пътечката към височината, където бяха опънали палатката, под сандалите им се пукаха гроздови зърна. Луната бе залязла, едва виждаха къде стъпват. Отдалече долиташе кучешки лай.
Посред път Фабий се спъна и падна. И не искаше да стане.
— Искам да видя Рим! Къде е Рим, Квирина?
— Трябва да се изкачим още малко по-нагоре. Оттам ще го видиш — уговаряше го тя като малко дете. С големи усилия успя да го вдигне. А той продължаваше да се дърпа.
Откъм двора се чуваха пияни викове:
361