Луций бе изненадан, когато видя в залата Макрон. Какво ли е решил да прави с него императорът, след като вече знае, че Макрон и Ения са го подвели? Но мислите му веднага се разпиляха. Луций бе уморен. Ливила е ненаситна, прекалено много иска от любовника си. Той често потриваше с благоухание лицето и ръцете си. И вече за нищо не мислеше. И какво толкова да му мисли? Императорът естествено знае какво иска. А от Луций се иска само едно: да изпълнява неговата воля.
Вратата зад Луций се отвори. Той скочи и се обърна, Макрон и Авиола станаха.
Появи се императорът в пурпурната си тога. Вървеше бавно, някак дебнешком, на пръсти, леко прегърбен, голямата му глава, потънала между раменете. Очите му трескаво горяха. Макрон и Авиола притаиха ужасени дъх; императорът изглежда по-зле, отколкото по време на дългото си боледуване. Какво ли му е? Пак ли е болен?
Калигула им направи знак да седнат. Даваше си вид на любезен и се интересуваше от здравето на гостите. Но в думите му, макар и дружески, се долавяше хладен тон.
— Яжте и пийте, мои драги, въпреки че съм ви поканил на съвет, а не на угощение. Дроздовият пастет е великолепен. А че имам хубаво вино, това отдавна знаете.
След няколко фрази, които трябваше да създадат сърдечна атмосфера, императорът погледна към бронзовия кон (той винаги гледаше само коня, не лъва!) и заговори делово. Защо е поканил драгия Авиола? Ами че има някои неясноти в отношенията между императора и сената, по-точно казано — известна част от сената, по-буйната и по-действената, императорът се усмихна на израза си, това трябва да се приеме като похвала, драги мои, и тази част му създава известни тревоги, тъй като не я разбира добре. Става дума за лоялността на тази група, без която императорът не би могъл добре да управлява.
Авиола седеше като на тръни. Дали трябва да скочи и да започне да се кълне, да призовава боговете за свидетели, че нищо подобно не знае, че нищо подобно не съществува?
Императорът премести погледа си от страдащия кон върху лицето на Авиола и продължи да говори. Добре знае, че преди известно време някои сенатори са подготвяли заговор… Авиола пребледня, ледени капки пот избиха по челото му.
— Заговор срещу императорския род, в който е взел участие и Авиола.
Авиола скочи и искаше да каже нещо, но императорската ръка прекъсна сенатора. Днес не става дума за това, продължаваше миролюбиво Калигула. Това е вече забравено. Днес тези, които се бунтуваха срещу Тиберий, стоят вярно до рамото на новия император. Например Луций. Но останалите? И Калигула назова уверено и точно имената на заговорниците. И така, нека говори Авиола. Нека каже истината, без да се страхува. Императорът ги уверява, че няма намерение да преследва тези, които не са се провинили пряко в заговора.
Авиола си пое дъх, вдигна ръце, сякаш призоваваше небесата, и започна.
Той ще говори самата истина, защото обича императора. За покойния Сервий и за Луций не е нужно да говори. И за себе си също. Неговата преданост към монарха е безгранична, нека императорът го провери, за да се убеди. А за останалите? О, богове безсмъртни, как би могло в тях дори да тлее, той повтори, дори да тлее искрица несъгласие? И защо? Единствено старият Улпий… Но това е известно на императора. С него стана нещо, затвори се в двореца си като побъркан. С него няма защо да се занимаваме. А ето другите: Юлий Вилан, когото Тиберий доведе до просяшка тояга, като отне именията му, но Гай Цезар великодушно му върна всичко. И даде амнистия на брат му Марк. Пизон, изкупвачът на данъците в Панония и водач на публиканите, беше с вързани ръце от закона на Тиберий, според който трябваше умерено да се събират данъците, митата и налозите от провинциите. Но Гай Цезар мъдро премахна този глупав закон. Корабостроителят и главен търговец на роби Даркон и особено строителят Бибиен получават непрестанно големи поръчки от императора. Всички живеят прекрасно и тогава защо, поради какви причини, о, богове, могат да бъдат против императора? Точно обратното — любов, огромна любов към императора…
Императорът си спомни: „Това е наистина така, този дебелак не лъже. Всички тези наистина много ме обичат — каза си той иронично. — Обичат ме, защото и мен, и държавата, което е едно и също, могат да одират. Добре. Но на мен ми е ясна вашата игра. И аз ще ви дера, милички мои, и то не еднократно, както ме съветва късогледият Макрон, а постоянно, както ме съветва Луций.“
Императорът благосклонно поклащаше глава.
— Аз — говореше развълнувано Авиола, — аз отдавна съм решил… — При тези думи императорът погледна Макрон, който бе забил очи в масата. — Когато се събере сенатът преди Нова година, да предложа да те удостоят, цезаре, с титлите, които заслужаваш. Ще предложа титлата „Dominus“365, една от най-висшите титли, която…