— Въоръжението на някои легиони и по-точно на тези от Рейн и Дунав е поостаряло. Не е задоволително. Става дума за четири легиона, тоест — над тридесет хиляди души.
— Докога оръжейните фабрики биха могли, Авиола, да доставят за тях ново, съвършено въоръжение?
— За кратко време, мой най-благородни. Три-четири месеца…
— Добре. Зимата с този варварски сняг, мъгли и студове не е изгодна за моите хора. Пролетта е най-удобна. А какво ще правим със старото оръжие?
Авиола отново спря поглед върху Луций.
— Старото оръжие ще продадем на приятелските ни народи — арменците, партите, иберите368. И добре ще го продадем, защото ще им се стори великолепно.
— За да започнем война, ще са ни необходими много пари, драги Авиола.
— Аз и моите приятели, публикациите, сме на твое разположение, мой цезаре! — заяви Авиола.
— Благодаря! А сега искам да ви съобщя, че длъжността на Макрон разделям на две. Командуването на преторианците и моята лична охрана поверявам на Касий Херея, този стар, предан и честен воин. Другата част от длъжността ще поемеш ти, Луций. Това означава, че ти ще бъдеш вторият след мен военачалник на всички римски легиони и мой наместник. Недей да ми благодариш! Аз знам какво правя. Ти, Авиола — като доказателство за моето дружеско отношение към теб, — ще заемеш мястото в императорския съвет и навсякъде ще те съпровождат дванадесет ликтори369.
Авиола се кланяше и пресилено благодареше. Той предложи на императора — това е само един малък израз на внимание — десет милиона сестерции за построяване и обзавеждане на конюшнята за скъпия Инцитат.
Императорът прие подаръка и любезно се раздели с двамата.
Луций излезе от залата зашеметен. Бе опиянен от щастие. Искаше му се да вика, искаше му се да изкрещи така, че целият свят да чуе радостта му. Искаше да я сподели с някой мил и близък човек, да я удвои с друга радост. „По-скоро у дома, при мама! — Замисли се. Не, при майка си не може да отиде! В нейните изплакани очи би видял сянката на гордото бащино лице. — Ливила ще се радва заедно с мен! — Хукна по коридора към нейните покои. — Ливила ще се хвърли на врата ми и ще каже… Ливила ще ми се присмее. — Луций се спря, усмихна се нервно и пое към изхода на двореца. При кого да отиде със своята гордост? При Сенека ще отиде. — Той ще се радва заедно с мен, той знае, че Гай е просветен монарх и че ме е издигнал с пълно право.“
Луций се спускаше към Форума и изведнъж пред очите му заподскачаха буквите от писмото на Сенека и започнаха да се подреждат в жестоки думи… нечувани почести… вероломство… користолюбие… Не, няма да отиде при Сенека. Ами приятелите на Луций Прим и Юлий? Те биха си помислили същото.
„Приятели? Имам ли аз приятели?“ Луций отчаяно диреше в паметта си поне един човек, с когото би могъл да сподели своето щастие. Но такъв човек нямаше. Очите му се наливаха с противна влага, стискаше юмруци, упорито търсеше нечий образ. Той се провираше през тълпата на Форума и неговото умопомрачаващо щастие бързо се разпиляваше.
Огромният Рим се оказа безлюден за Луций.
46
На третия ден след срещата на всемогъщата четворка, която Калигула превърна в тройка без Макрон, една сенаторска лектика се движеше по Кливус Виктория към Палатина. Робите на Авиола бяха свикнали с тежестта на своя господар. Дори и когато вземаше понякога в носилката Торквата, нищо не чувствуваха. Но днес те едва пристъпваха по хълма. В лектиката до Авиола с мъка се настани някакъв дебелак, тежък почти колкото господаря им.
Сърцето на Авиола можеше да изскочи от радост. Нагоре! Само нагоре! Още по-нагоре!
— Моите цели са високи, драги Марк.
— Виж ти новина! — усмихна се дебелият четиридесетгодишен мъж с енергични черти на лицето и силно изпъкнали, като ръбати скали скули, в които може всичко да се разбие. — Да не си решил да се бъркаш в управлението на империята? — иронизира го Марк Евтроний Бален, един от най-прочутите правници на Рим.
Авиола го погледна презрително:
— Който има злато и нещо повечко в главата си, може също така лесно да се справи с хората, както ти с думите пред трибунала. А знаеш ли, мой драги, защо те водя при императора?
— Най-после! Любопитен бях колко дълго ще ме държиш в напрежение. Може би за да препоръчаш братовчед си на императора.
— Може би, може би — усмихваше се Авиола, — ето мъдрият Бален, известният жонгльор с параграфи, ти се покланя дълбоко, мой императоре. Направи го претор, за което той толкова копнее, и нека си върви. Нещо такова, нали?
— Ти си в прекрасно настроение, драги мой. Но можеше вече да ми разкриеш тайната си.
368
По време на визираните в романа събития (I в. пр.Хр.) населението на Иберийския п-ов е било вече интегрирано в рамките на Римската империя и тамошните етноси вече не са били „приятелски народи“, а са част от поданното население. Затова аз смятам, че дадения случай се имат предвид племената в днешна Източна Грузия, които античните извори назовават също
369