Лектиката се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре. Яркото есенно слънце създаваше илюзия за топлина; денят бе прохладен.
Авиола се наведе към Бален.
— Днес по мое предложение императорът ще те назначи за прокуратор на Египет.
Бален реагира не така, както очакваше Авиола. Закоравелият адвокат, свидетел на множество смъртни пристъпи и гърчове, се разтрепера. Той едва напипа ръката на Авиола. Тя бе спокойна, твърда.
— Не се шегувай! Не се шегувай с такива неща. Това е глупост! Та нали за Египет тръгна Макрон…
Авиола гледаше изпод повдигнатото перденце златните листи на палатинските дъбове. Каква прелест!
Разтреперан, Бален настояваше, стиснал ръката на Авиола:
— Говори де! Нали императорът е назначил Макрон! Ти самият ми каза това… Навярно Макрон вече наближава Египет… Какво означава всичко това?
Авиола измъкна ръката си и вдигна още по-високо перденцето:
— Гледай, Марк, каква красота! Виждаш ли? Навсякъде злато!
Морето се разбиваше в остийския вълнолом. Макрон скочи от коня, помогна на Ения и Валерия да излязат от носилката и тръгна между двете; подир тях — робите и робините им. Недалече от брега стоеше голяма военна трирема с римския орел на носа.
Обидата и гневът, първите чувства, които овладяха Макрон, когато Калигула му съобщи голямата промяна в неговия живот — изчезнаха, превърнаха се в радост. Думите „Това е то благодарността, загдето му помогнах да се качи на трона“ придобиваха розова окраска. Макрон бе доволен. „Стоях години наред зад гърба на Тиберий и управлявах. Старият не ми се бъркаше освен когато здравата прекрачвах границите на правата си. Но непрестанно усещах волята му върху себе си. И колкото и да е чудно — не можах да се измъкна от неговата зависимост. А тук бях уверен, че съвсем лесно ще поведа за носа този момчурляк, щом му помогна да стане император. Ами че той хабер си нямаше от управление. Интересуваха го само коне, леки жени и гуляи. На всичко отгоре му отстъпих и собствената си жена, разбира се, за да го държа в ръцете си. А виж ти какво стана! Взе, че си смени кожата, глупакът. И си въобрази, че е нещо повече от цар на царете, от фараона-бог. Сдушиха се с Курион, а мене лека-полека, но твърдо ме изтикаха назад. Слава на Фортуната, че всичко свърши така добре. Ще се отърва най-после от този вятърничав глупак… и жена ми се върна обратно…“
Макрон с удоволствие погледна Ения, която вървеше от дясната му страна. Нейната млечнобяла кожа сияеше под черните коси. Красивата й уста леко потрепваше. „Бас държа, че тя е оказала влияние при назначаването ми за наместник в Египет. Наместник! Владетел на най-богатата римска провинция! Истински властелин с почти неограничена власт! Два легиона войници, готови да умрат за мен. А какво ще стане, ако след време моите войници ме обявят за император на Египет? Там това може да стане по-лесно, отколкото в Рим. То се знае, че аз няма да бъда слабохарактерен като Марк Антоний. Другояче ще пипам, не като този глухар, умиращ по Клеопатра. От Египет мога да завладея Сирия, Азия, Гърция и накрая — Рим.“
Макрон се спря и гръмогласно, с пълни гърди се разсмя. Ения и Валерия изумено го погледнаха.
— На какво се смееш? — каза Ения, подръпвайки нервно крайчеца на муселиновия си шал.
Макрон не забеляза страха в гласа й. Отговори бодро:
— Та няма ли на какво, египетска царице?!
— Бях вече веднъж императрица — процеди през зъби тя и забърза.
Макрон погледна дъщеря си. Очите на Валерия бяха зачервени, подпухнали. Тя рязко се обърна към баща си:
— Не виждам никакъв повод за смях!
Макрон разбра: едната загуби императорския пурпур, другата — любимия си. Първата тежко носеше бремето на славата, изкупена с животинските нежности на негово величество. Другата изпита пренебрежението на галеното синче на благородническия род. И двете, гъски глупави, вместо да се радват, че са се отървали от такива „съкровища“, съжаляват. Женска сантименталност.
Стигнаха до края на вълнолома. Стената бе висока и в нея се разбиваха вълните на разбунтуваното море. Трапът към лодката, която се люлееше върху вълните под стената, бе тесен и трябваше да слизат един подир друг. Пръв слизаше Макрон, след него Ения, последна — Валерия.
Те бавно се спускаха надолу. На двете жени им се струваше, че слизат по безкрайните стъпала към Тартара370.
Долу под тях се вълнуваше морето. Дори под лъчите на сияещото слънце бе тъмно. Те слизаха все по-надолу и по-надолу.
— … но услуга за услуга, Марк. Две неща искам от теб: догодина ще изпратиш в Рим с една трета по-малко жито, отколкото доставя Египет…