Марк кимна:
— Разбирам. Искате да покачите цените…
Върху лицето на Авиола не трепна нито едно мускулче. Той продължи:
— С малко войници — две кохорти са достатъчни — и с добре въоръжени роби — те нека са повечко — ще се отправиш от Мемфис на изток към Арсиное. Като пресечеш полуострова, ще стигнеш до град Елана, арабите го наричат Ел Акаба; на югоизток от него са открити огромни залежи от злато и сребро. Арабите нямат понятие за стойността на тези рудници. Ще подкупиш техните главатари, ще им запушиш гърлата с хубаво вино и ще започнеш експлоатацията. Рудодобива ще изпращаш със специално охранявани кораби до мен. Аз от своя страна ще го препращам на императора за неговата изпосталяла хазна.
Бален изгледа продължително братовчед си. Удивлението и завистта му се смесваха с възхищение. „Този човек умее от всичко да изтръгне печалба: от Египет, от арабските варвари, от мене. И веднага милиони!“ Почувствува известна неприязън, но, о, богове, та той дължи толкова много на него, загдето ще бъде най-силният властелин в империята след императора.
Бален се закле тържествено, че ще изпълни и двете желания на Авиола.
Те стигнаха до двореца, излязоха от лектиката и поздравявани от стражата, поеха нагоре по стълбата, Нубийците клекнаха край носилката и заразтриваха ръце.
Императорът, на когото робините правеха прическата, играеше с Луций на зарове. В момента губеше за трети път.
— Играем на амфора вино — каза капризно императорът на дошлите. — Луций е дете на Фортуна. Ограбва ме. След малко в двореца ми няма да има и капка вино за гостите. Но за вас имам още малко. Седнете! Пийте!
Направиха възлияние за Марс и пиха за императора. След това Калигула произнесе кратка реч, в заключение на която назначи Марк Евтроний Бален за прокуратор на Египет. Бален тържествено се закле в името на олимпийските богове и трите сестри на императора, че ще му бъде верен; пое пергаментовия свитък със своето назначение, същия преди три дни получи и Макрон, отдаде поздрав на императора, Авиола и Луций и си отиде.
— Искаш ли да играеш с нас? — обърна се императорът към Авиола.
Не, Авиола не искаше. Бе подочул, че императорът играе с фалшиви зарове и постоянно печели. Днес може да не е така, но може и да е. По-добре да не играе. „С мене едва ли би играл на амфора вино“ — помисли си банкерът. Той учтиво се усмихна:
— Имам за тебе една малка изненада, мой божествени, от която ти, познавачът на състезанията и борбите, ще се заинтересуваш повече, отколкото от тези зарове.
Императорът кимна и Авиола се разприказва. Защо римските войници воюват с къси, пробождащи мечове, след като с дълги биха победили противника много по-лесно и по-бързо? И ако трябва да въоръжим легионите с ново, модерно оръжие, както мъдро ни посъветва Луций Курион, защо да не им направим мечове, пред които врагът ще побегне само като чуе дрънченето им? Но Авиола няма пред вид тежките галски мечове, които едва се вдигат, от времето, когато Рим се е защитавал от Ханибал371, нищо подобно! Не, не! Дълги — да, но леки, от гъвкав бронз, заострени от двата края, с които ще може да се промушва и да се сече.
Императорът бе наистина заинтересуван. След малко тримата вече седяха в домашния стадион сред палатинските градини, където Авиола им демонстрира бой между двама обучени за гладиатори роби. Огромен германец с къс римски меч в ръка бе изправен срещу дребен, очевидно по-слаб хиспанец, на когото надзирателят тикна в ръцете дълъг — от кръста чак до глезена му — меч.
— Но това не са равностойни противници — каза императорът. — Този дребосък ще загуби, та ако ще мечът му да е два пъти по-дълъг.
— Обзалагам се за дребосъка с дългия меч — каза Авиола, усмихвайки се. — На амфора фалернско.
— Позор — набърчи нос Калигула. — Правим облози, достойни за носачите по пристанищата отвъд Тибър. Но нека така да бъде.
Боят започна с нападение на германеца. Хиспанецът отблъскваше отдалече с лекота и точност ударите на късия меч. След малко германецът се засили срещу хиспанеца, като се криеше зад щита си, за да го прободе. Но пазейки гърдите си, той не пазеше главата си, Хиспанецът замахна с дългия меч и германецът, както се бе затичал, падна с разсечен на две череп.
Императорът ръкопляскаше.
— Губя с удоволствие, мой Авиола. Това беше чудесно зрелище. Удар — и черепът на две. Такова нещо с късия меч не може да стане. Прекрасно, нали. Луций?
Луций се присъедини към възторга на императора.
След един час Авиола криеше под тогата си поръчка за производството на дълги мечове, с които ще бъдат въоръжени всички северни легиони. Императорът се съгласи с Авиола, че изработката на такова оръжие е много по-скъпа; налага се увеличен добив на желязна руда, усилване на работата в леярните, умножаване на работната ръка — роби и надзиратели, — по-умело изостряне на двете страни… но затова пък нашата победа ще бъде по-бърза и по-лесна. Авиола се усмихваше.
371