— Погледни, миличко, какво имам! Това е карта на света според Страбон. Тези червени точки са големите градове, това — реките, а това тук — планините. Приказно, нали? Целият свят, в който живеят сто милиона души и не знам колко милиона роби, можеш да обхванеш с ръчичките си.
Торквата се усмихна на баща си.
— Искаш ли да ти разкажа коя част на света какво дава на Рим?
Тя кимна не само за да го зарадва, но защото картата наистина я заинтересува.
Авиола помилва меките й коси, наведе се над картата и започна да разказва:
— Виж: това е Хиспания. Там ние имаме много богатства. Железните руди отдавна вече са мои, а тези дни получих от императора под наем и медните рудници. Наемът е безсрамно голям, но аз няма да съм в загуба. Това са, момичето ми, неизчерпаеми рудници. А медта, милинка, за оръжейника наред с желязото е също както слънцето за теб. И олово ни дава Хиспания, и злато. Разбира се, и роби.
Торквата механично си играеше със златната гривна на ръката си.
— Казвал си ми, че роби ни изпращат всички провинции на империята, татко.
— Отлично, моя прелестна. Правилно. Всички… От Гвадалкивир чак до Ефрат, от Дунава чак до Африканската пустиня на нубийците. И от Галия, ето я Галия — също. Освен стада роби, тя ни доставя и стада свини и овци, лен и емайл. От Германия взимаме главно войници, спомни си личната охрана на императора. Тези великани са германци. Такъв великан може да глътне на закуска един слабичък и дребничък сириец. Нали?
Върху бледното лице на Торквата се появи усмивка:
— От Германия си докарваме сол, мед и кехлибар…
— Ах ти, умна главичке — погали Авиола дъщеря си. — Да, ти знаеш всичко.
— Искам да имам гердан от кехлибар… видях някъде светъл като мед кехлибар…
Авиола се зарадва. Най-после нещо я заинтересува! Най-после изрази някакво желание! Той се разпали. Взе хладната ръка на девойката в дланите си:
— Ще имаш! Не само светъл кехлибар, но и всичко, каквото поискаш!
„Няма да имам всичко, каквото поискам“ — помисли си Торквата и леко въздъхна.
Авиола продължи забързано:
— От Германия получаваме и кожи. За щитовете на войниците. А също така… — той се усмихна — стада зубри и мечки за игрите на арената. Но ти не обичаш да гледаш тези игри. От Британия, ето този остров, си доставяме вълна за тогите и наметалата. Нашите бояджии не ги бива. Могат само в сиво и кафяво да боядисват вълната. Аз ще наредя да, направят и светли цветове за такива прелестни девойки, каквато си ми ти. — Той видя как трепнаха мускулите край устните й и още по-бързо продължи: — Виждаш ли това тук? Норикум. Там има желязо! Много важно нещо е желязото! А това пък е Далмация — олово и сребро. Македония и Тракия — жито и отлични гладиатори. Дакия374 — руди, Епир375 — коне, Елада — химетски и делфийски мрамор и статуи…
Торквата се наведе над картата:
— А какво доставя Африка на Рим?
— Изумителни неща, моя сладка. Мавритания — слонова кост, изброявам само най-важните неща, Нумидия — овци и жълт мрамор, Картаген — олово, Киренайка376 — фурми и банани, а Египет? Безчетни богатства! Планини от жито, стъкло, платно, папирус. Съседна Етиопия — абанос. Арабия — миро, тамян, злато, благовонии и скъпоценни камъни. Поръчах на Марк Бален да ти купи в Арабия рубини, смарагди, топази… А това е Ориентът. От Сирия получаваме пурпур, от Ливан — кедрово дърво… от него ще ти направя нова прелестна лектика… От Кападокия — състезателни коне, от Колхида377 докарваме плодове, от Сарматия378 и Скития379 — пухкави кожи, от Хиркания380 — плъст, от Партия — памук, от Индия — муселин, от Китай — коприна за одеждите на моята прелестна, скъпа дъщеричка…
Той бе изпълнен с най-добри намерения и с нежност към нещастната си дъщеря. Но се получи точно обратното.
— Татко…
— Няма, няма повече, миличката ми. Няма повече да говоря. Робите преди малко докараха нещо много вкусно: банани от Киренайка. Иди да видиш добре ли ги подреждат. Искам да поканя на гости императора, той обича банани. — Авиола се усмихна: — Калигула има по-добър вкус от стария Тиберий, който най-много от всичко обичаше краставиците… Иди, моя мила, хапни си банани…
Авиола гледаше подир девойката. Луций не й излиза от главата. „Почакай малко, дете мое, ще видиш какво ще направим с твоя Курион. Може още веднъж да ти го купя, щом толкова държиш на него, като подарък за рождения ти ден. Засега трябва добре да се държа с него. Все пак благодарение на него хванах юздите на този подплашен… да го наречем Инцитат.“