Авиола остана сам. Размисли се. Неотдавна бе на вечеря у императора; никакви артисти, никакви състезатели, никакви хетери. Вместо тях край трапезата прилегнаха промишленици, финансови магнати, разбогатели освобожденци. „Здравата му промених обществото, браво на мен — похвали се Авиола мислено. — Добре ще бъде, ако успея да пречупя и тази маниакална привързаност у него! Откакто се възкачи на трона, съвсем прекали със своето човеколюбие. Да се отменят налозите! Да се намалят цените на житото и хляба! Да се раздават така безогледно подаяния на беднотията! Каква глупост, о, богове! Калигула трябва да спре своите човеколюбиви измислици и наредби. Това няма да е нито по неговия вкус, нито по вкуса на Рим, няма да се посрещне с ликуване — без съмнение. Известно време ще има негодувания, но нали съществуват стари, изпитани средства срещу това, нали знаем как се запушват кресливите уста и как се отвлича вниманието на прекалено любопитните очи: ще се развърти Circus Maximus — арена, игри, вълнуващи зрелища!“
Първоначално императорът се възпротиви. Вече бил казал, че не иска да връща налозите! „Какво ще рече моят народ, който толкова ме обича? Искам да виждам зъбите на тълпата в усмивки, а не в гневни закани и ругатни!“ Авиола не настоя повече. Но след седмица-две пак подхвана този разговор и както винаги успяваше да обърне неприятностите в полза на императора. Една дума за налозите, друга — за угощенията на Форума, и накрая — двадесет гладиатори повече за арената. Всичко зависи от това, как ще се поднесе и обясни на хората, каза той и злорадо предложи лично Луций Курион, императорският пропагандатор и наместник, блестящият оратор и любимец на римската младеж, да обяви и разтълкува на народа от рострата промените, които императорът извършва.
Първата реч на Луций пред римския народ имаше успех. Той я произнесе точно когато в Рим пристига вестта за смъртта на Макрон и Ения; сърцата на тези, които обичаха императора, бяха опечалени: откъде у Макрон такова коравосърдечие и неблагодарност към императора, на когото той бе толкова задължен?
Рим глухо бучеше. Тълпите се трупаха и виковете им изразяваха мнението на народа.
Тогава Луций гръмогласно осъди предателя, който с помощта на Ения — в качеството си на императрица — е искал да отрови Гай Цезар и да се възкачи на трона. На кръст трябваше да се разпъне! По стъпалата на Гемония381 трябваше да бъде влачен! Да беше подложен на всевъзможни мъчения заради това престъпление! Колко милостив е императорът, че му помогна да умре честно!
Форумът се тресеше от проклятия по адрес на Макрон и Ения. Сенатът заличи името на подлия предател от летописа на империята…
За измененията, които Авиола предлагаше, императорът не искаше и да чуе. Но държавната хазна зееше празна. Какво да се прави? Трябваше да се съгласи.
И Калигула издаде заповед за незабавно повишаване на данъците, налозите и митата във всички римски провинции; така те стигнаха направо до непосилни размери. Но това Рим не го засягаше и Луций пожъна голям успех с блестящата си реч, в която описа ревностните грижи на императора за държавната хазна.
Авиола потриваше ръце: успях! След известно време той отиде при императора с ново предложение: да отмени обещанието си, че на първи януари 791 година от основаването на Рим ще бъдат насрочени избори за народно събрание, в резултат на което народът ще избира магистрати.
Императорът се разгневи:
— Какво ми предлагаш? Луд ли си? Аз да отменя обещанието си? Обещанието на римския император към римския народ? Защо, питам те аз? Ти трябва да се грижиш само за моите хазни! И в нищо друго да не се бъркаш!
При тези думи от хлътналите очи на Калигула изскачаха мълнии.
Устата на Авиола нервно потрепваха; като че ли Калигула не бе извършил вече много по-големи престъпления. Той не се уплаши. Но все пак не можеше да каже на императора, че всички сенатори, които се занимават с промишленост, земеделие, търговия и лихварство (а такива бяха болшинството от тях, а пък конниците — до един) заради успеха на работата си се нуждаят от свои хора в магистратурата; че само така с помощта на продажни, корумпирани хора те могат да действуват, независимо от любимия си император и милото отечество. А едни избори биха могли да осуетят или чувствително да навредят на всичко това. И той майсторски жонглираше с думите, доказвайки на императора своя голям опит, заслугите на рода си и какво ли не още.
Калигула усети, че започва да го притиска до стената. Някаква сила, не по-слаба от тази, която притежаваше самият той — властелинът на света.
381