Но не всички подаръци императорът прие благосклонно. Той се обърна към Луций и като не откъсваше поглед от предметите, които се трупаха на пода, прошепна.
— Виж, Луций: Аплувий и Кота ми поднасят свитъци със стихове от Тибул и Овидий! И това ми било подарък! Пфуй!
— Сигурно са скъпоценни свитъци. И калъфите са изключителни — осмели се да каже Луций, но императорът рязко го прекъсна:
— Глупости! В библиотеката на дядо ми има колкото искаш свитъци… Какво да ги правя? А на Хатерий Агрипа — такъв богаташ — му се е откъснала от сърцето една сребърна лира! Виж, моля ти се, сребърна! Можеше да бъде и желязна! А пък Лавиний ми изпраща урна!
— Това е уникална етруска работа — опита се Луций да защити подаръка.
— Сигурно му се иска да сипе в нея моята пепел, негодникът — продължаваше намръщено Калигула. — А Габин ми подарява амуниция за Инцитат. Та аз и на една кобила, дето вози тор, не бих сложил такава! Комин също се е отличил, няма що: кама със златна дръжка. Интересно — за какво си е мислил, когато я е избирал?
И императорът процеди през зъби:
— Запомни добре тези имена, Луций. Няма току-така да им се размине на тези благородни сенатори.
Луций сви недоволно устни: колко е дребнав, колко е подозрителен. Но кимна мълчаливо с глава в знак на съгласие.
Подаръците бяха поднесени. Те представляваха цяло състояние. Сенаторите гледаха уплашено намръщеното лице на императора, който тихо разговаряше с любимеца си. Гай прие всичко със самочувствието на бог, който приема жертвоприношение. Най-после лицето му се проясни и той се обърна към депутацията. Кимна в знак на благодарност и зачака. Той знаеше предварително какво ще последва.
Авиола вдигна молитвено дебелите си ръце:
— Олимпийските богове ни дадоха властелин, под чийто жезъл животът е безкрайно щастие. Целият Рим, цялата империя те обича повече, отколкото своите богове. Сенатът и римският народ, желаейки да ти докажат своето уважение и гореща обич, решиха да те удостоят, любими наш цезаре, с почетната титла „Dominus“!
Луций и сенаторите не откъсваха очи от императора. Dominus? Една от най-големите почести, които сенатът може да даде! Титла, която означава, че целият Рим, цялата римска империя е в положение на роби спрямо императора-господар. Тиберий не я прие и строго упрекна ласкателите. „Какъв би трябвало да бъде човек, за да заслужи титлата Dominus, тоест абсолютно неограничен господар над всички! — казваше Сервий Курион! — Нито един монарх не е достоен за нея. Дори републиканският консул не би трябвало да я приеме…“
Императорът стоеше неподвижно. Той бе преизпълнен с чувство за победоносна слава. Винаги бе копнял да влезе в историята като най-съвършения властелин.
Калигула гледаше сановниците на своята империя, които очакваха напрегнато дали ще приеме високата чест.
— Титлата „Dominus“, мои драги приятели, е висока чест за мен. Аз я приемам и съм готов да бъда добър господар за отечеството и за вас.
Императорът не говори дълго. Само няколко фрази. И каза, че всичко, което е направил и прави, е било и е в името на отечеството, на което той е едновременно и господар, и слуга…
Сенаторите бяха смаяни, че двадесет и шест годишният император прие с такава лекота това, което старците отказваха в края на живота си.
Четвърта част
48
„Extra Romam non est vita.“382 Тази фраза е имала значение за всички римляни, които са били принудени да напуснат за по-дълго време Града или пък са били в изгнание.
Когато артистите се отправяха към Федър и после, когато скитаха от селище на селище, рядко си спомняха за Рим. Фабий и Квирина не тъжаха за Града. Бяха щастливи, че са заедно.
— Ти и аз, някоя и друга паничка, малко. Дрешки и грим във вързопчето — това е целият ни свят, Фабий — усмихваше се Квирина със сияещи очи. — Това е нашият дом.
— Почакай, моето момиче, ние тепърва ще си имаме дом. Все някой ден и ние ще си свием гнездо. И като прелетните птици ще го напускаме и отново ще се връщаме в него. Вярно, хубаво ми е да спим прегърнати с теб върху сеното край някое село, но още по-хубаво ще ни бъде у дома, под наша стряха, където не вали, не духа…
Квирина съзерцаваше замечтано бреговете на потоците и реките, китките пинии по ливадите и страстно доказваше на Фабий, че ето тук, тук, погледни, под тези пинии искам да си свием гнездо, което ще наричаме наш дом.