— Не е моя заслугата. Аз, ти знаеш, винаги говоря всичко направо. Бях казал, че някога Калигула ме уважаваше за това. Сега вече не може така с него. Работата свърши Мнестер, не аз. Той така майсторски му се подмилкваше, така го ласкаеше… Откакто се помня, такъв театър не съм виждал! Слушай само: „Владетел, в чийто престолен град липсва театър, е като скъпоценен камък, който не блести — ораторствуваше Мнестер. — Театърът — а като нашия не е имал нито един ориенталски монарх — ще придаде на великата личност блясък, театърът ще увеличи славата на императора, театърът ще го издигне до сияйни върхове — не изпускай тази възможност, мой цезаре! — и до божествено величие…“
— Ах, каква лисица е този Мнестер — смееше се Квирина.
— А той какво? — нетърпеливо попита Фабий.
— А той, можете ли да си представите, преизпълнен със самолюбие, каза: „Вие двамата сте ми скъпи приятели. Как да не се вслушам в съвета ви? Аз дадох на народа възможност да види изкуството на гладиаторите и състезателите, което Тиберий им бе отнел. Ще му дам възможност да види и вашето изкуство!“
— Браво! Браво! — Фабий, Квирина и Балб ликуваха. Апелес продължаваше:
— Нагости ни и ни попита какво ще покажем на Рим. Аз започнах с Есхил и Софокъл. Той сбърчи вежди. Помълча малко, после се обърна любезно към мен: „Ах ти, елинисте! Рим е хиляди пъти по-високо от твоята любима Елада. Стъпи здраво на римска земя!“ Той пиеше по малко, загледан в тавана: „Рим има своите древни трагици — Андроник384, Гней Невий385, Пакувий386. О, богове! — засмя се Гай, — та нали и моите предшественици Гай Юлий Цезар, Август и Тиберий са се опитвали да пишат трагедии! Аз в това отношение няма да ги последвам. Играйте римските трагедии, приятели! Руф, Овидий, Сенека! Не, Сенека не! Неговите пиеси не ми харесват. Нещо ново! Нова трагедия представете! Това би било чудесно. Само че кой ще ви я напише…“ После ни освободи и ние му благодарихме.
— Римска трагедия — замислено повтори Фабий. — Старите са твърде скучни. А откъде да вземем нова?
Той разказа на Апелес за пиесата, която Федър обеща да напише: дивите зверове в ролята на зрители в арената. Апелес бе във възторг, но Фабий махна с ръка — кой знае дали наистина ще я напише! И кога? А пък и това не е трагедия…
— Аз мисля, че като начало можем да възстановим нещо по-леко — комедия, мим — каза Апелес. — Каквото и да е. Само за прехраната…
Фабий се съгласи с него. Те дълго се съветваха и обмисляха.
Слънцето вече залязваше зад Яникулум. Отвън долетя шум и гласове на тълпа. Квирина изтича и видя, че целият им квартал се е вдигнал на крак.
— Какво се е случило?
— Отиваме на Форума! Императорът е наредил от утре да се повиши цената на брашното и хляба! Гръм да го удари!
Квирина се върна с новината.
Настъпи тишина. След малко Фабий каза:
— Преди един месец отново подоходен данък, и то по-голям, отколкото при Тиберий! Днес поскъпва хлябът…
Балб почукваше с пилата по коричка хляб:
— Ето ни го вашия любимец! Не ви ли казвах още през март: не бързайте толкова да се възхищавате! Новата метла…
— Ти си бил прав, Балб!
— А какви работи му идват наум, мили хора! — продължаваше Балб. — Измислил си нова прическа, която освен него, никой нямал право да носи и която трима роби му я правили цели четири часа. Всеки ден се къпел в арабски благовония. Шишенце с такава миризма, голямо колкото пръста ми, струва десет хиляди сестерции. Наредил да построят за коня му Инцитат конюшня с под и стени от мрамор и златна ясла. — Балб се ядоса: — Ето, заради тези капризи ще ни оскъпява хляба!
— Ами ако отново поставим „Хлебарите“, Апелес? — подхвърли Фабий.
Апелес размаха ръце:
— В никакъв случай! Калигула — това не е Тиберий, братле!
Фабий гледаше ту единия, ту другия.
— Но сега ще бъда по-умен. По-добре ще замаскирам всичко. Мили хора! Как ме сърби езикът! Не се бой, Апелес! Пиеса ще имаме. И то каква. Ще видиш!
Апелес стана:
— Ах ти, размирнико! Пак ли искаш да си подлагаш главата под секирата на палача? Боговете да са ти на помощ! Но аз ще дойда с тебе, Фабий.
И като знаеше, че императорът дава предпочитание на цирковите състезания пред трагедиите, Апелес весело задекламира:
— Отлично! — изръкопляска Балб.
Квирина се зарази от настроението на артистите. Зае театрална поза с вдигната ръка:
Фабий и Апелес я вдигнаха на ръце. Апелес извика!
384