— Напред с Пегас и с малката римска Сафо!
— Браво на тебе, моето момиче! — радваше се Фабий. — Така ми харесваш!
— Никнем като гъби след дъжд, милички мои! Вече сме трима! След един час ще бъдем двадесет — смееше се Апелес.
— А това е тъкмо за една голяма трагедия — каза Фабий.
Апелес се прощаваше с тях:
— Трябва да ви напусна. Отивам в Агриповите бани387 да чуя Сенека. Днес ще говори за душевното спокойствие…
Буйният смях на Балб прекъсна думите му:
— Този Сенека, гръм и мълния, е голям шегаджия! Нещо някъде горе се пука, нашият блажен живот си отива, в Рим е олелия — какво ще стане, как ще бъде, всички треперим от това, което ще ни се стовари утре на главите, а той… ще ни разправя за душевното спокойствие! Хорица! Ще се пръсна от смях! Ще се пръсна!
Фабий завърта Квирина и извика:
— Напред към театъра, римляни! Комедия с нашия живот. — И добави след отиващия си Апелес: — А ти попитай този шегаджия Сенека дали не иска да дойде в нашата трупа!
49
В баните на императорския дворец робите се движеха бързо и безшумно като сенки. Императорът лежеше в малък басейн от порфир, напълнен наполовина с вода, наполовина с арабски благовония. Той обичаше виното неразредено, но ароматите — разредени. Освен тава ги сменяше всеки ден. Днес се къпеше в карамфил и лавандула, леко размесени с нардово масло. Ароматите бяха изпълнили тепидариума и се носеха към съседните на банята помещения.
Императорът наблюдаваше пъстроцветните петна, които маслото образуваше върху водата, и си играеше с тях. Изменяше формата им с пръст и отгатваше какво означават. Той разбираше от предсказания — нали още като юноша беше избран за авгур и отбрани птицегадателя го учеха да предсказва по летежа на птиците. Разбира се, да гадае по мазни петна върху водата не бяха го учили. Но няма значение — ще опита.
Петното, докоснато от императорския пръст, се превърна в кръг. Слънце. Розово, лилаво, зеленикаво, жълто. Четирицветно кръгло лице на Хелиос. Нов овал. Яйце. Човешка глава. Малко неправилна, ръбата. „Имаш ръбата глава. Какво ще излезе от нея, когато пораснеш?“ — говореше майка му Агрипина, когато миеше косите му с пепелива вода и пемзена паста. И Тиберий го дразнеше с това. Императорът развали с пръст овала. Образува се нов кръг. Колело на състезателна бига. Аурей. Кръгът се разкъса от едната страна. Сега наподобява венец на победител. Но и примка на кат. Той развали примката и се образува издължена фигура, която приличаше на кръст с къса, пресичаща го линия в единия край. Меч. Символ на властта. Зародиш на славата. Семе, от което ще се роди триумф. Императорът не заличи меча, любуваше му се и разглеждаше багрите му. Зелена — върху дръжката. Острието — синьо, добре закалено. Върхът — червен. Правилно. Така трябва да бъде.
Императорът се разсмя на глас. Робите замръзнаха на място. Той плесна с ръце. Двама мускулести балнеатори се притичаха и внимателно го извадиха от ваната. Лъскавите стени от черен мрамор отразиха телата на императора и робите.
Калигула разглеждаше в това мраморно огледало тъжните си крака, увисналия, отслабнал корем и си мислеше: „Колко съм измършавял от тази болест! Вече пети месец, откакто се вдигнах, а още не мога да се оправя. Добре ме наредиха тези мръсни кучета. Тези проклети отровители.“
В същото време робите масажираха крайниците на императора и втриваха в кожата му ароматни мазила.
„Но аз хубаво се разправих с тях — продължаваше императорът мислите си. — Сега Касий Херея, моят най-сигурен човек, наблюдава кухнята, опитва храните и напитките ми. Но кой от боговете може да ми гарантира, че въпреки това някой негодник не ми мисли злото?“ Той вторачено наблюдаваше масажистите, от чиито вратове висяха на златни верижки алабастрови шишенца с масло. През разтворените завеси се виждаха робините във вестиария388, които пръскаха туниката му с благовонни и приготвяха каолин за премахване на космите. „Кой от тези роби? Или някоя от робините? В края на краищата аз, най-висшият властелин, съм безпомощен срещу коварството.“ Императорът изтръпна. Робите боязливо го погледнаха: дали не са стиснали прекалено силно тези парцаливи мускули? Или пък прекалено леко?
Робините от Ахайските острови бяха облечени само в прозрачни палли; венчета от рози украсяваха черните им коси. Те почистваха мишниците му с венециански каолин. Калигула се загледа в тъмния триъгълник, който се очертаваше под корема на една от робините. После вдигна очи към лицето й. По-красива и от Лолия Павлина и от Паралис, но бедрата й са тънки. Ала изведнъж му хрумна: и такава би могла да има скрита игла под пеплума. Една игла, забодена в сърцето, е достатъчно.
387