Друз искаше нещо да каже, но да се възразява на императора, бе излишно.
— Ще дам сто милиона — изрече той външно спокоен, но гласът му трепереше.
— Изпрати ги утре сутринта лично на мен — приключи разговора императорът, сякаш ставаше дума за няколко чифта гълъби, метна заровете и отново загуби. Сенаторите следяха играта, но мислите им бяха другаде: цареше мир… Нима ни очаква война?
Императорът вече беше загубил един и половина милиона.
Сега щастието бе на страната на Даркон. Той прибираше печалбите равнодушно. Но също така равнодушно би посрещал и загубите; та той нямаше точна представа за размерите на своето богатство. Търсенето на роби, особено от конниците, които непрестанно разбогатяваха, ставаше все по-голямо. За един ден той печелеше повече, отколкото всички едри търговци, взети заедно, в милионния Рим — за една седмица. По-доволен щеше да бъде, ако днес губи, но сякаш нарочно му се падаше страшен зар и той прибра следващата печалба: половин милион.
Тогава Даркон реши да направи удар. Бръкна в диплите на тогата и извади от кожената си торбичка перла, голяма колкото лешник. Подържа я между пръстите си. Хладният матов блясък омагьосваше. Перлата приличаше на пашкул, от който ще излитне нежносребърна пеперуда. Лолия възторжено изръкопляска.
Даркон се стараеше да говори така, че подаръкът му да не прилича на подкуп, а да бъде приет, както се подобава.
— Исках да заложа тази перла в играта, тъй като златарите ми предлагат за нея десет милиона. Но може би ще ми позволиш, мой най-благородни, да ти я поднеса по случай твоето оздравяване. Когато боговете ти възвърнаха здравето, аз се намирах на Делос и не можах да ти се поклоня. Ще приемеш ли, тъй като си безкрайно добър, едва сега моите благопожелания, мой цезаре?
Калигула мигновено разбра намерението на Даркон, Трябва веднага да смачка фасона на този надменник, който иска така открито и така глупаво, пред очите на всички тук, да спечели благосклонността му. Той взе перлата, заповяда да му напълнят кристалната чаша и хвърли перлата във виното. Лолия извика.
О, богове, какво зрелище! Перлата, която имаше стойността на един прекрасен дворец, започна бавно да се разтапя, да се превръща в бледно облаче — все по-тънко и по-тънко, докато съвсем изчезна. Сред мъртвата тишина императорът изпи виното с перлата.
Лолия се разплака от яд. Гостите, хора с пресметливи и скъпернически души, бяха изумени от хазартната постъпка на Калигула. Те не знаеха какво да кажат. Да се смеят? Или да се удивляват? От объркване започнаха да ръкопляскат.
— Залагай, мой Даркон — каза императорът. — Няма ли да увеличим залога?
Атмосферата бе потискаща и напрегната. Лолия престана да плаче и внимателно следеше подскачането на заровете.
Императорът метна две тройки и петици, Даркон хвърли „куче“ — три единици. Всички се разсмяха. Пизон отново спечели. Той прибра сумата с треперещи пръсти.
— Нашият драги Пизон до сутринта ще стане най-богатият човек в империята — каза Калигула многозначително. По челото на Пизон избиха ледени кайми пот, когато императорът добави: — … не само защото Фортуна е на негова страна в играта, но и благодарение на мен, че разреших със закон да се повишат данъците, налозите и митата в провинциите.
Калигула се забавляваше с объркването на Пизон. Той открито и с жестоко спокойствие гледаше капките пот, които се стичаха по лицето на изкупвача.
— Горещо е тук, нали, мой Пизон? Изстудено вино и съд със сняг — нареди императорът и отново се обърна към Пизон: — Аз винаги се грижа за приятелите си.
Заровете затрополяха върху масата. Калигула за пръв път спечели. В банката имаше три милиона. Императорът се разсмя:
— Ето, така се играе, patres illustrissimi. Оставям печалбата като залог. Някой да добави?
Дори и един милионер ще се позамисли, когато трябва да заложи три милиона в една игра. Ръцете на всички трепереха. Лицата, изопнати от напрежение и умора, вече не можеха да скриват тревогата.
Заровете дрънчаха. Императорът хвърли „senio“397 — Венерино мятане — три шестици! Банката бе негова. Отново я остави като залог. И отново метна „senio“. И прибра огромната печалба.
Сега залогът спадна на някакви си жалки сто хиляда. Бибиен спечели два пъти поред. После Даркон и Хатерий. Когато банката отново наброяваше милион — спечели императорът. И то няколко пъти последователно.
Всички разбраха: императорът играе с фалшиви зарове, които имат метални тежести на противоположната страна на шестицата. Сенаторите стиснаха зъби и продължиха да мятат пребледнели, с ужас в очите. Управителите им донасяха непрестанно ново злато от дома, за да могат да губят. На масичката до императора растеше камара от жълтици и разписки.
397