Гостите на императора бяха проиграли вече цели състояния, но най-много от всички — Пизон. Два двореца и две вили с цялата им наредба — пресметна той. Пизон страдаше, жал му беше за парите, но после изведнъж реши, че колкото по-алчно посяга императорът към златото му, толкова по-малка е вероятността да посегне на него самия. Така разсъждаваха и другите.
Неочаквано Калигула постави сребърната чаша на масата. По негов знак робите прибраха заровете.
— Достатъчно. Фортуна е прекалено благосклонна към мен. Знам, че умеете да губите така, както и да печелите, но не искам, когато си отивате, да остане дори и следа от огорчение у вас. Наистина спечелих много.
Те вяло му благодариха, но Калигула с един жест прекъсна излиянията им и ги покани на лежанките край маси, отрупани с лакомства и вино. Гостите го изчакваха да прилегне пръв, но той започна да се разхожда из триклиниума, като продължаваше да подканя Лолия и сенаторите да ядат и пият. Крачеше, опираше се и говореше:
— Неотдавна подочух упреци по мой адрес, че съм тънел в разкош и съм водел разпътен живот. Разточителен. Скъпи благовония, в които съм се къпел, редки тъкани, забавления, пирове… дори за разточителство се смята моят Инцитат и неговата конюшня.
— Кой? Кой се е осмелил? — един през друг възмутено се обадиха гостите.
Калигула се усмихна презрително:
— Не знам и не искам да знам. Дребнави хора. Нищожни същества. Навярно още не са забравили алчния Тиберий. Но питам ви аз, какво остана след него, с какво се прослави той, за да пребъде във вековете? Нищо. А вие сега гледате купчината злато, което е благосклонността на Фортуна спечелих от вас, моите най-мили приятели, и сигурно си мислите: какви ли одежди ще си купи с него? Какви ли пиршества ще погълнат нашите милиони? Колко ли перли, купени с нашето злато, ще изпие във вино този разточител? Не, оставете ме да говоря. Грешите. Това злато няма да бъде за мен, драги мои. — Императорът се спря и като добър оратор преценяваше всяка своя дума. Жестовете, речта му — всичко у него беше поза. — Фараоните оставиха на света огромни гробници-пирамиди. Издигнаха загадъчен сфинкс, за да се запомнят техните времена. А аз, приятели… — Той се приближи до гостите и произнесе патетично: — … Аз ще оставя след себе си паметници, които не само ще съществуват хилядолетия, но заради които Рим и целият свят векове ще ми бъдат благодарни.
Калигула развълнувано дишаше. Хлътналите му очи се разшириха екзалтирано, той застана в поза, напомняща великия строител Август, и продължи разпалено:
— Рим, пъпът на света, столицата на империята, се намира далече от морето. Но все пак не толкова далече, че да не може да се превърне в голямо пристанище. Аз ще преустроя Остия във великолепно морско пристанище. Ще наредя да направят Тибър по-дълбок и по-широк, за да могат и най-големите кораби да стигат до Емпория, центъра на Рим.
Гостите ликуваха. Търговските им души можеха да оценят как ще поевтинее целият превоз, ако се премахне стоварването на стоката на морския бряг.
— Слушайте по-нататък. Ще наредя да прокопаят Истъм в Ахая, та корабите да не заобикалят Пелопонес.
— Велики, велики Цезаре! Каква идея! Какво представляват пирамидите в сравнение с това? Красота без полза! Докато свят светува, името ти ще бъде безсмъртно!
Но императорът не бе свършил.
— А за нашия град, за нашия Рим… ще заповядам да пресушат Понтийските блата, да превърнат тресавищата около Рим, които са разсадник на малария и епидемии, в твърда, плодородна почва!
Гостите ликуваха, ръкопляскаха, възхваляваха своя император.
Даркон възкликна силно:
— Велики сине на Германик! Слава на теб вовеки веков! Ти си баща на отечеството!
Калигула се усмихваше.
— И така, carissimi, вие виждате, че не сте загубили напразно. Че вашето злато ще помогне за осъществяването на моите планове…
— … достойни само за боговете! — извика Пизон, най-способният оратор сред гостите, макар че по ласкателство Даркон и Хатерий винаги го превъзхождаха. — Дори да беше издигнал, мой цезаре, нов Олимп, по-висок от вавилонската кула на Навуходоносор398, дори да ни сътвореше нови богове, възкачвайки се сам на престола на Зевс — не би направил такова добро за отечеството, каквото ще направиш с това, което си решил да построиш!
Сенаторите наобиколиха Калигула, като го ласкаеха и хвалеха направо в очите. Лолия го целуна по устата. Императорът стоеше сред тях и присвиваше очи от ярките пламъци на светилниците. Беше щастлив.
398