— Императорът възвърна старите данъци и въведе нови, каквито не е имало досега, например двадесет и пет процентов данък върху всякакво наследство в завещанията — като начало; а скоро щял да обяви, че иска да бъде единственият наследник на всичките си поданици. Владетелят се е сдружил с промишлениците, търговците и банкерите. А те, както се говори, го подтикват към война.
— Война? С кого? — вдигна глава старикът.
— Мога ли да знам аз? — каза Сенека. — Или пък сенатът? Ние нищо не знаем. Знаят само той и неговите съветници. Именно те го подучиха да отмени обещаните избори.
Старикът с мъка се изправи, лицето му потъмня от гняв:
— Когато обеща избори, аз помислих, че съм се лъгал. Че съм бил несправедлив към него. Обвинявах се в пристрастие. Ако изпълни това обещание, казвах си, ще изляза от своя дом, ще наредя да ме занесат на Палатина и ще му кажа: уважавам те, макар и да си император…
Улпий се засмя пресипнало:
— Какъв съм глупак! Стократен глупак, че дори за миг му повярвах! Как можах да видя римлянин в лицето на този измамник и изверг? Съществуват ли днес думи, които имат тежест? Съществуват ли обещания, които могат да се изпълнят? Дано бъде проклет недостойният син на Града, изродът, който трябва да бъде хвърлен на хищниците…
Старикът се задъха, свлече се в креслото си и жадно изпи водата от металната чаша. Направи знак на Сенека да седне.
— Нищо, нищо ми няма. Седни и продължавай. Не съм от тесто, мой драги.
— На хищниците… — повтори механично Сенека, но изведнъж се опомни и каза енергично: — Той нас ще хвърли на хищниците. И вече направи това с неколцина, които му бяха неудобни. Достатъчно е да го погледнеш накриво и се обижда до смърт. Знаеш, че е заповядал да изтезават с бич любимия му артист Апелес и че с безкрайна жестокост се е наслаждавал на мъките му, нали? Знаеш. Но не знаеш как този маниак изтезава сенаторите. Те са длъжни да му целуват краката, да тичат край неговата носилка, да стоят като роби край масата му! Кога ли ще нареди всички ние, в сената, да паднем на колене пред него като асирийците пред своя Цар на царете и да удряме чело о земята?
Лицето на Улпий се изкриви от гримаса. Той си помисли: „Така ви се пада, страхливци!“ Но преглътна думите си и попита:
— А как беше, когато… когато той се появи в сената?
Сенека започна да разказва пак:
— Овации, каквито сенатът не помни. Той ги иска тези овации. Изисква ги. Иска те да бъдат все по-силни и по-бурни. Да, в сената не могат да влязат наети клакьори и сенаторите станаха доброволни клакьори — каза саркастично Сенека, сякаш той самият не бе един от тях.
Улпий леко се усмихна. Спомни си как някога двамата със Сенека и още неколцина умееха да наподобяват възторг. Сенека попритегли наметалото си:
— Преди половин година предложих първите речи на Калигула, съдържащи прекрасни обещания, да бъдат отново четени в сената при всяка годишнина от неговото възцаряване. Можеш да си представиш колко ме обича за тази далновидност. Навярно скоро ще ме хвърли ad bestias402. Сенаторският писар е имал пред вид моята забележка и се осмелил да я припомни преди два дена на Калигула. Калист ми каза, че след един час писарят бил обезглавен и речите естествено не били прочетени. По-добре, че не са ги чели. Днес вече не би трябвало да се припомнят тези красиви лъжи.
Сенека се замисли, като изтриваше с кърпа ъгълчетата на устата си.
— И какво стана след овациите? — нетърпеливо го разпитваше бившият сенатор.
— По предложение на Авиола сенатът реши, разбира се, единодушно, Калигула да бъде удостоен с титлата „Divus“, божествен, нещо, което Октавиан Август получи посмъртно. Консулът Клавдий, чичото на императора, предложи на сената да се обсъди въпросът за корупцията, някой си богат конник подкупил квестора, не помня вече за какво. С един жест на императорската ръка случаят бе отложен и заседанието продължи по-нататък. Луций Курион пък предложи…
— Ах, този предател! — с презрение възкликна Улпий.
— Първият човек след императора — иронично го поправи Сенека. — Той обяви императорските решения в областта на външната политика. Императорът назначи за тетрарх на Юдея Ирод Агрипа, внука на Ирод, който някога по искане на Тиберий трябваше да се грижи за възпитанието на малолетния Тиберий-Гемел и който говореше против стария император. След възкачването си на трона Калигула го освободи от затвора и сега го направи управляваща личност. Панонският легат Калвисий Сабин бе освободен от императора като неблагонадежден. На Антиох повери отново царството Комагена, което му бе отнето от Тиберий. Това означава, че Калигула си избира верни слуги и извън границите на империята. Умно, нали? След това императорът предложи на сената да утвърди двадесет и пет процентовия данък върху наследствата и новия данък върху имотите. Авиола убедително доказа необходимостта и от двата данъка и сенатът ги прие. Императорът умее да се прикрива зад чуждите гърбове, нали? Сега недоволството на народа ще се стовари върху сената.