— По-рано не откъсваше очи от мене. До небесата превъзнасяше красотата ми. И всичко, което е красиво у мен. Това. И това. И това тук. Личеше си влюбеният! Премина ли ти опиянението?
Луций скочи и я прегърна. Думите му звучаха страстно:
— Ливила! Моя божествена!
— Не се напрягай. Отпочини си. — Тя го макара отново да легне. — Знам, преуморих те. Пък и длъжността ти изсмуква силите. Целият Рим говори за тебе. С твоя предшественик Макрон не беше така. А как те обожава младежта! — Ливила пародираше: — Луций Курион! Нашият идеал! Нашият кумир и образец от прическата до сандалите, от жеста на ръката до произнесената дума… Пред Гай не смея да кажа това. Би завидял, а когато завижда, му идват идиотски хрумвания. Хайде, успокой се. Ето ти вино. Подкрепи се заради твоята жадна Диана. Ще дойдеш ли днес с мен е на домашните игри?
— Къде?
— На домашните игри. На изтезанията на затворниците, което моето братче така страстно обича. Вчера беше голям майтап. Гай взе бича от ръката на роба и лично нашиба банкера Декан. И така го биеше, та чак кръв пръскаше, Декан крещеше, а Гай падна от престараване. Жалко, че не видя това зрелище. Пръхтеше като кобила пред финиша. После робите продължиха да бият Декан. Не всеки обича да гледа такова нещо, както Гай. А старият хитрец Херея зяпаше в мен, вместо да гледа измъчвания. Чичо Клавдий искаше да си отиде, но Гай не го пусна. Нервите, казва, трябва да си каляваш. Клавдий започна да повръща. Превивах се от смях. А ти къде беше вчера, невернико? Гай те търсеше. — Ливила пак пародираше: — Къде е моята дясна ръка, къде е Луций?
— Бях в Тибура. Хатерий Агрипа ме покани на вечеря в своята вила и после предложи да ми подари вилата си.
— Какво искаше срещу това?
Луций сви рамене.
— Нищо. Просто така, подарък.
— Ясно. Подмазва се на императорския любимец, та после той да се направи, че не вижда някое негово злодеяние. Върви ти, Луций. Твоето положеше ти носи печалби дори когато спиш. Колко вили вече спечели по този доста лесен начин?
— Доста много — каза Луций, стана и добави сякаш на шега: — Скоро ще стана най-богатият жених…
— Пак ли започваш с това?
— Никога няма да престана, моя божествена Ливила. Моя най-скъпа…
Ливила го прекъсна, имитирайки го:
— … кълна се във всички богове, че без тебе, моя най-прекрасна, няма живот за мене. Моята любов към тебе е безкрайна като морето… — И продължи сериозно: — Но внимавай, в морето най-лесно стават злополуки!… И тук скоро ни очаква изненада. Гай не ти ли е казал, че ще направи в двореца си първостепенен лупанар за римските благородници? Има грандиозен план за печелене на пари. Лупанарът ще бъде обзаведен най-луксозно. Блажен Олимп, само наслади, удоволствия и никакви грижи. Най-красивите жени на Рим ще бъдат на разположение. Посещението на богаташите — задължително.
— Защо ми казваш това?
— И трите сестри на Гай там ще бъдат първи хетери. Три главни примамки и с тях най-красивите сенаторски дъщери и жени! Такава е волята на императора!
— И ти? Но ти не можеш! Да не си посмяла!
— Защо да не помогна на братчето си да спечели повече? Само от едно посещение той ще получава хиляда ауреи… Чудесна цена за едно любене, нали?… А пък аз ще получа… да речем, вила. Нима моите двадесет години и ars amandi407 не заслужават това? И отгоре на всичко съм сестра на императора!… А това също има своята цена — добави тя лукаво.
Луций сграбчи Ливила за раменете и изкрещя в лицето й:
— Никога! Не мога да понеса такова нещо! Да не си посмяла! Нали казваш, че ме обичаш!
— Днес — да. Но утре?
— Не говори така цинично, Ливила! — На Луций му беше все едно с кого би спала Ливила, след като стане негова жена. Но продължаваше да играе ролята на ревнивец: — Аз те обожавам, моя Афродита! Искам да ми бъдеш жена!
— Дори да имам всяка седмица нов любовник? — Тя се притисна до Луций, заливайки се от смях.
— О, богове, не говори така! Заклевам те! Не ме измъчвай! Обичам те!
Той я повали върху лежанката.
После двамата замълчаха за малко. Кръвта пулсираше в слепоочията им. Когато дишането на Ливила се успокои, тя каза:
— Виж какво, миличък, не те искам за мъж. Никого не искам. Да бъда матрона — самото название дори ми е противно. Но ти ми харесваш. Навярно дълго ще ми бъдеш любовник. Не се гневи. Ти само ще спечелиш от това. Аз бих била по-лоша съпруга, отколкото е била жената на Тиберий — Юлия. Само ще се срамуваш заради мене. Ти трябваше да се ожениш за Валерия, човече. Тя те обичаше от сърце. А аз не умея така. Аз съм леко момиче, нали знаеш това?