— Да, братле — обади се Балб, — ако имаше от жълтите търкалца с образа на Август, нямаше да седиш в тази колиба и вечно да си потягаш тази разсъхнала лодка! Ами направо те виждам как целият в злато седиш на украсената лектика! И аз съм готов да броя жълтици, а не асове. Тогава и мене, гърбавия, всяка жена ще ме смята за красавец…
Откъм ъгъла се чуха тежки стъпки. Трима пазители на реда в града влязоха в дворчето.
— Тук ли живее артистът Фабий Скавър?
Балб бавно отговаряше:
— Да… Какво има?…
Единият от вигилите държеше свитък.
— Носим му официално съобщение.
Фабий излезе, взе писмото, зачете и радостно разпери ръце:
— Ура! Ще играем! „Фаларис“ е одобрен! Без изменения! — Той грабна Квирина и заскача с нея из двора.
Вигилите си отидоха, стъпките им заглъхнаха из улиците.
Фабий се радваше като малко момче. После се обърна към Балб и баща си:
— Чудесно, пиесата е минала без възражения! Започваме репетициите! О, богове, защо още не идват?
— Кой да дойде?
— Как кой? Артистите!
Балб обърна рибата върху тигана.
— Рибата е готова! — извика той.
Фабий се засуети:
— Трябва да се полее… Щом са ни разрешили да играем… Само че аз нямам…
Квирина му подаде жълтицата.
— Откъде я взе?
Тя посочи към Балб.
— Благодаря ти, Балб. Скоро ще ти я върна… веднага щом почнем да играем.
— Остави си красноречието за сцената — прекъсна го Балб. — Аз отивам за вино.
В същия миг се изсипаха гостите: първа Волумния, подир нея останалите. Те сияеха от толкова бързото и умно решение на цензурата. Не се надяваха, че всичко ще мине така бързо и гладко. Волумния плесна Квирина по гърба:
— Е, какво ще кажеш, малката? Ще намъкнем пак парцалите, а?
Квирина изнесе от къщи куп платове. От тях ще направят костюмите за действуващите лица във „Фаларис“. За образци им послужиха рисунките върху една гръцка ваза от времето на Емпедокъл.
Волумния и Квирина се съветваха, крояха, шиеха, а мъжете обсъждаха с Фабий пиесата. Разпределиха ролите: Фаларис — Мнестер, философът Питагор — Апелес, Телемах — Фабий, майката на Фаларис — Волумния. Останалите — хорът. За Квирина — нищо.
— Ах, ти! — упрекна Волумния Фабий. — Защо нищо не си дал на Квирина?
— Аз… — побърза да го защити Квирина — аз не съм още толкова опитна. Трагедията е сериозно нещо, аз съм начинаеща…
— Никакви начинаещи — възрази Волумния и бе готова да се бори за Квирина.
Но Фабий държеше на своето:
— Следващия път. Тук няма роля за момиче. За Памфила също няма.
Скавър не се стърпя:
— А ко-колко ще спечелиш от тази пиеса, сине?
— Много, татко. Мисля, че поне по десет жълтици от представление.
— О, Нептун! Толкова много? Тогава ще ми купиш нова лодка и мрежа, момко!
— Ще ти купя; татко! И най-хубавата!
— Че моята се е разсъхнала и пропуска, колкото и да я мажа със смола.
На Балб дори бръчките около очите му се смееха:
— Абе то и нашата римска лодка се е разсъхнала и пропуска! И хич не виждам с какво може да се замаже. А смола в нея — колкото искаш…
Фабий развеселено го прекъсна:
— Тази лодка има тежък товар. Трябва да поолекне, да отиде едно-друго на дъното…
— Един-друг, искаш да кажеш! — извика Скавър.
Старият рибар за пръв и последен път в живота си получи аплодисменти като своя син на сцената.
54
Императорът се беше отдал на развлечения. Оставил Луций в Рим да го замества, поверил бременната Цезония на тълпа робини в Палатинския си дворец, той вече цяло лято пътуваше с луксозната си яхта по италийското крайбрежие. Слизаше със своята свита на големи и малки пристанища, нареждаше да му изведат от прекрасната конюшня на кораба Инцитат, възсядаше го и се разхождаше из селищата, предшествуван и следван от бързоноги роби, които хвърляха пари между хората.
Аплодисменти, овации, възторжени викове: ах, това е божествена благодат, това е Калигулова амброзия410, на която няма насита! В израз на благодарност за възторженото посрещане императорът устройваше гладиаторски борби или състезания, а към Рим, при Авиола току летяха пратеници, за да вземат още и още жълтици. Авиола ги приемаше объркан и гневен. „Изпраща ги при мен като в собствена банка. Каква ми е гаранцията, че ще си получа парите обратно, щом не му се иска война?“
Но Авиола може би вярваше, че е помощта на своите приятели ще успее да организира поход към Рейн, или пък се боеше за главата си и затова изпращаше нови и нови суми.
Калигула очарова народа в Путеоли, Баи, Неапол, Куми, Капуа: смая ги като оратор, като прекрасен състезател в зелена туника. Млад император — млад живот за Рим! Навсякъде го виждаха за пръв път — възхищаваха му се, не откъсваха очи от него. „Как могат някакви нищожества да разпространяват такива лоши слухове за нашия цезар?! Злодейства, жестокост, насилие? О, богове, та нали го виждаме със собствените си очи! Нали със собствените си ръце ловим денарите на неговата щедрост! Ave Gaius Caesar!