Калигула живееше, даваше възможност и на другите да живеят, пръскаше милиони, но в началото на септември реши да се върне в Рим.
Ала преди това спря в Остия. Там той имаше великолепен летен дворец, конфискуван от конника-банкер Невий, който бе убит по донос за обида на величеството. След толкова дълго пътуване на императора му се хареса, че ще може да устрои пир във вилата си край морския бряг. Беше му приятно, че ще изпрати отдалеко — както някога правеше Тиберий — своите заповеди и присъди до Рим. Вечният град се разтрепера от ужас.
Театърът на Помпей в Рим е необикновено красива сграда, издялана от жълт нубийски мрамор. Горните редици бяха препълнени с народ. Но местата за сенаторите бяха почти празни — белееха се само стотина тоги.
Народът горе шумеше, мелеше сплетните, както мелниците — житото:
— … качил на кораба и Инцитат, а такъмите му били от злато…
— … ако ще и златен овес да му дава, нас това не ни засяга…
— … как да не ни засяга, глупак такъв! Заради този «златен» овес ще ни стовари нов данък на главите…
— … а трудната Цезония оставил в Рим…
— … е, и какво? На всяко пристанище може да му се намери по нещо новичко…
— … сега, казват, бил в Остия…
— … о, Херкулес! Толкова ли е близо вече? Дано боговете ни опазят!
— … знаете ли, че на тепавичаря Данусий му избягала жената?
— … ами? С кого?
— … с някакъв си фелдшер. Казват, сириец. И задигнали парите на Данусий…
— … ха-ха-ха! Така му се пада на тая циция!
— … ей, съседе, забравил съм си у дома сланината. Подай, братче, едно парченце.
— … виждате ли го, уличника? Бил я забравил. Знаем ги ние тези. На ти едно парче, да не просиш!
— … о, богове! Момичето на Фабий Квирина! Защо си седнала тук? Долу ти е мястото! Да танцуваш!
— … танци в трагедия! Глупак! Нека веднъж да погледа своя човек. На, пийни си хубаво момиче!
Квирина се усмихна и пи. Тя седеше между Балб и Скавър в края на редицата, близо до гримьорната на артистите.
— Нещо малко ми се виждат господарите тук — отбеляза Балб. — Времето е още горещичко за тях. Сигурно си разхлаждат шкембетата в морето.
Няколко реда по-високо седеше Федър. Щом узна, че се подготвя трагедия, той пристигна от Тревиниан в Рим, за да види приятелите си. Беше написал вече обещаната на Фабий сатира за хищниците и сега му я носеше; стискаше дебелия свитък в ръце, решил да му го връчи след представлението, когато актьорите, както обикновено, се съберат да се почерпят. Тогава Федър ще иде при тях и след трагедията ще се даде думата на комедията…
Отдалеко се чуха фанфари. Всички изненадано вдигнаха глави.
— Императорът? Императорът! Нали казваха, че е в Остия? Как така?…
На Квирина й притъмня пред очите. Нали Фабий твърдеше, че императорът няма да бъде на представлението… Тя разчиташе на това… Момичето трескаво стисна ръката на Балб.
В своята ложа, приветствуван със задължителните аплодисменти, влезе pretor urbis411, чиято грижа бе да бди за реда и спокойствието в театъра.
Плешив, незлоблив мъж; лице — слабо, с дълбоки следи от сладострастен живот. Но днес явно нямаше никакво настроение, нещо повече: изглеждаше ядосан. Вчера сутринта при него в преторията се яви артистът Манускул — един от хористите във «Фаларис». И покланяйки му се, заяви: «В пиесата има бунтарски места, които приличат на нападки срещу императора.» Нищо повече не каза. Само — ако нещо се случело — преторът да го бил защитил за тази малка услуга. Преторът се намръщи. Дали да изрита този мъж навън, или да му запуши устата с няколко жълтици за доноса? Мъдрият юрист не направи нито едното, нито другото. Махна с ръка и го отпрати да си върви. После заповяда да му донесат вино като необходимо условие за размисъл. Размисълът му продължи, докато четири чаши, и в резултат на това нареди да го отнесат на Палатина, при императорския наместник. Луций Курион изслуша внимателно съобщението за доноса на Манускул и реши следното: Херея, командуващият всички въоръжени сили, се намира с императора в Остия. Преторът има върховната власт да наблюдава реда по време на представленията. Следователно“ нека осигури с всички средства реда в театъра.
Преторът се върна в преторията и продължи да разсъждава при чаша вино. След третата чаша реши: щом става дума за императора, предпазливостта никога не е излишна. Може би ще го похвалят. Издаде заповед за готовност на целия преториански лагер отвъд Квириналската порта. Около театъра ще разположи две кохорти. Към тях ще добави три от седемте кохорти вигили; общо — около три хиляди въоръжени мъже. За опазване на реда в театъра това е предостатъчно.