И накрая най-главното, макар и малко парадоксално да сключат мир с императора, за да започнат колкото е възможна по-скоро войната. Да отпразнуват здравото побратимяване на двете най-големи сили. И това трябва да стане вдругиден на пира у Авиола, който лично ще покани императора.
Сенаторите изпълниха малкия храм на Божествения Август час преди началото на събранието. Забарикадирани в своите дворци и изолирани от Града, те бяха жадни за новини: какво е станало след представлението, какво са правили тълпите през нощта, какво — на сутринта? Сенаторите си шепнеха многозначително, но, общо взето, не знаеха много. Тогава повечето от тях подхванаха разговор за онова, което бе смисълът на живота им, и изведнъж храмовата светиня се превърна в сборище на търговци. Отците на Града се оживиха. Храмът зажужа като гнездо на оси. Тези, които до вчера едва се поздравяваха, днес, узнали за нападенията на германците, сключваха сделки и се усмихваха един на друг като братя. Естествено доставчиците на суровини за оръжейните работилници бяха на първо място. Техните фабрики работят под пълна пара. Производителите на оръжие не могат да минат без кожа и леко, здраво дърво за щитове, без олово и мед за брони, без желязо. Цената на металите се покачва: седем, девет, десет пъти. Притежателите на рудници свиват рамене: добивът е скъпо нещо, на робите трябва да се плаща повече. Цената на желязото се покачи до десет, дванадесет, тринадесет пъти. Натежалите от пръстени ръце треперят. „Колкото повече имам, толкова повече искам да имам.“
Перспективата за нови провинции е живителен дъжд и светкавично повишава цените на всичко: мед, сукно, месо, кожи, роби — особено на робите. Храмът бучи като разбушувано море. Предлагане. Търсене. Продажба. Купуване. Комисиони.
Голяма роля в случая играят висшите чиновници от императорската канцелария и римската магистратура. Тази висша бюрокрация, която навсякъде се вреше и всичко държеше в ръцете си, бе създадена още по времето на Тиберий. Богаташите си бяха купили срещу доста пари императорските помощници и отдавна теглеха заедно колата. О, каква изгода е да ти плащат от ерария, да вземаш комисиони отляво и отдясно и да получаваш от някое сдружение ежегоден апанаж, превишаващ петорно заплатата ти! Затова личният трапезит на императора, освобожденецът Калист, е Persona gratissima423, с която тук разговарят като с благородник, а дъщерите му получават всяка година прекрасни вили от баща си.
Чува се гонг — влизат консулите. Ликуващи възгласи посрещат Клавдий, чичото на императора, Понций и Луций Курион.
Консулът Понций открива извънредното заседание на сената. Той осъжда артистите и народа за „Фаларис“, отправя хвалебствени фрази към любимия владетел — аплодисменти, за божествения цезар — аплодисменти. Консулът сяда, сенаторите се изказват в духа на неговата реч, блюдолизците се надпреварват в суперлативи по адрес на императора, върху лицата им пламти възторг от величието на Калигула; само този глупак, този дебелак Клавдий си чисти ноктите, като си завира ръцете в късогледите очи. Е, чичото на императора може да си позволи това, друг на негово място би заплатил за такова нещо с главата си.
Когато всички усетиха, че храмът вече пламти от хвалебствени фойерверки, Хатерий стана и направи предложение на сената да удостоят императора в израз на дълбока преданост, вярност и любов с нова почест — „Златен щит“. Щит от чисто злато е релефно изображение на слънчевото императорско лице, който ще се пази в храма на Белона от нова колегия жреци, основана специално за случая. В един празничен за народа ден, с процесия, оглавена от членовете на сената и римските благородници, жреците ще понесат щита към храма на Юпитер Капитолийски, където върховният жрец ще извърши жертвоприношение. Съпровождана от хор на благородни девойки и юноши, които ще прославят великодушието, милосърдието и други подобни добродетели на императора, процесията ще мине през Града, за да могат към нея да се присъединят всички римляни.
Храмът се тресе от нестихващи овации. Нека Луций види този възторг, тази любов, нека разкаже всичко на императора, нека императорът знае кой сред това вавилонско стълпотворение е негов щит, негов златен меч.
Сенека се прави, че ръкопляска. Старае се и изразът на лицето му да прилича на останалите. Но същевременно се срамува, че е римски сенатор, че е един от тази паплач, да, повтаря си Сенека, паплач без чест, без капка съвест, която позорно кади тамян на този брутален човек и подхранва неговото тщеславие.
423