Овациите стихват, тържественото заседание е приключено, но консулът Понций, председател на заседанието, не стана. Той дава думата на Луций:
— Благородни patres conscripti, с радост ще разкажа на императора за почестите, които му отдадохте днес. Императорът ми възложи да предам неговите приветствия до славния сенат. Когато тази сутрин му съобщих, че след представлението в театъра демонстрациите продължиха цяла нощ из улиците на Рим, че намесата на въоръжената сила бе необходима, че метежът на народа, предизвикан от вредителските прояви на артистите, причини смъртта на повече от шестстотин души, между които осемдесет и шест войници, че тази сутрин по стените имаше много надписи, опозоряващи нашия най-скъп император и подстрекаващи народа против него — императорът реши инициаторите и участниците в бунта, на първо място артистът Фабий Скавър, да бъдат изправени вдругиден пред съдебния трибунал. Съдът да се състои в базиликата на Юлий — в петия час след пладне. Императорът лично ще вземе участие в работата на съда.
Сенаторите възторжено приеха предложението на императора.
— Макар че нашият великодушен император може в този случай, съгласно закона за подстрекателство и обида на Величеството, лично да издаде заповед за наказание на провинилите се, той желае те да бъдат изправени пред шестдесетчленния съд, избран измежду сенаторите, и на автора на пиесата „Фаларис“ — Фабий Скавър, да бъде предоставена възможност за защита съгласно римското право. И така, нека сенатът определи доброволен или назначен patronus ех officio424, който да защищава обвиняемия. Главен ищец в тази тъжба, подадена за обида на Величеството… за държавна измяна… императорът определи мен.
Луций завърши.
Консул Понций стана:
— Едва ли може да се очаква, че някой доброволно ще защищава държавния изменник. Затова, преди да сме определили сами адвоката, аз задавам въпроса формално: има ли измежду членовете на сената някой, който желае да защищава Фабий Скавър?…
Гласът на консула секна и той облещи очи към ръката, която се вдигна над креслата. Patres conscripti се развълнуваха; това е невероятно, това е невъзможно! Но ръката стърчеше нагоре — ръката на Сенека.
— Обричаш се на гибел, безумецо! — прошепна отзад сенатор Лавиний на Сенека.
Сенека стана, беше блед, ръцете му, опрени върху облегалката на креслото пред него, трепереха, той се изкашля и заговори в мъртвата тишина:
— Аз знам, че, все едно, вие ще възложите това задължение на мен — Advocatus plebis425, — както ме наричате заради моите досегашни защити на няколко занаятчии. Аз ви изпреварвам и сам се предлагам.
Събранието на сенаторите изтръпна в напрегната нерешителност. Ами сега? Да се съгласят ли? Да протестират ли? От тази неопределеност ги изтръгна нечий смях. Смееше се чичото на императора, Клавдий. А на въпросителния поглед, който му отправи Луций, той отговори с присъщия си шутовски маниер:
— Познах, нали? На ко-кой друг бихме до-доверили това, освен на нашия Сенека? Ретор над вси-всички ретори, нали?…
Напрежението спадна. Сенаторите се размърдаха, оживиха се, някои дори се усмихнаха. Какъв великолепен дуел ще бъде това: Сенека срещу нашия всемогъщ сановник Луций Курион, негов бивш ученик. Кой от двамата ще победи?
Понтифексът на Юпитер Капитолийски запали пред олтара жертвен огън за благото на Гай Цезар. Ароматните билки и пшеничените класове бяха хубаво изсъхнали, искрата на огнивото лесно ги подпали и пламъчето — първоначално тъничко като детско пръстче — се разгоря силно и полетя нагоре. Димът се издигаше отвесно към купола.
Понтифексът вдигна ръце и тържествено заяви, че вижда в пламъците щастливи предзнаменования за императора.
И прославените отци се стараеха да видят в огъня благоприятни знамения за себе си. Луций Курион също търсеше в огнените пламъци добри предсказания за своите честолюбиви цели. Само Сенека гледаше някъде нагоре, над пламъците, и виждаше как димът се сгъстява под свода на храма и полепва по стените като зеленикавосива плесен. Сенека не вярваше в знамения.
56
Окован, с наведена глава, Фабий влезе в огромната базилика на Юлий. Нито мраморната белота на шестдесетте грандиозни арки, извисяващи се една над друга в две редици, нито потоците светлина, които нахлуваха през прозорците, можеха да смекчат строгата и студена деловитост на това просторно помещение: вчера — борса, днес — съдебна зала.
424