Но дангалакът Фабий не е дух безплътен; той вдига врява и шум, гласът му е като йерихонска тръба, и никак не е трудно да го откриеш и да го следиш. Така че двамата си седят сега преспокойно тук, правят се на наивни, попийват си вино, попоглеждат към своята жертва и надават ухо.
— Слушай, Луп — прошепва дебелият Руф, — тая покана и за нас ли се отнася? Да я приемем ли?
— То се знае — потвърди кльощавият и отпи глътка. — Всички кани, нали чу? Това не е подкуп, просто внимание. Няма да откажем я? Хей, кръчмарке, дай още една каничка за сметка на оня, дето черпи!
— И на мен — присъедини се Руф и подаде на Волумния каничката. Но прошепна на приятеля си: — Гледай да не се накъркаш. На тебе малко ти трябва. Нали знаеш защо сме тук?
— Не се бой, знам си аз мярата — успокояваше го Луп. — Виното само ми избистря главата.
— Абе щом искате, наливайте се. Ако щете — и цяла неделя. Имате пълно право! — обади се едно малко човече в сива туника от най-отдалечената маса, което цедеше виното през зъби бавно като еликсир. — Ама няма ли и нещо да ни изиграете, а?
— Браво, чворче, позна! — извика Фабий с пълна уста. — Ще изиграем! Нали затова бяхме изгонени, нали затова пак се дотътрахме до Рим, нали затова живеем на този свят! О, богове; де да лудееше всеки така по своя занаят, както ние по нашия! Но най-напред да пием!
Фабий сграбчи шапката си от зелено сукно и я запокити към другия край на кръчмата. Тя пролетя плавно и падна точно върху голото теме на малкото човече. Одобрителен вик и тропот разтърсиха кръчмата. Човечето се засмя, донесе шапката на Фабий — знак на свободен гражданин — и двамата се чукнаха.
— А няма ли някое хубаво момиче тук, кръчмарю? Къде са ти момичетата, а? Нали и те са частица от нашето мило отечество, драги! — буйствуваше Фабий.
— Чуваш ли? — процеди през зъби Луп. — За втори път вече говори за милото отечество. Политика, драги мой! Запомни това!
— Потърпи малко. Момичетата ще дойдат по-късно. Към полунощ. Сега работят на улицата — каза Ганио и като видя, че Фабий се усмихна пренебрежително, подметна: — Имам нови парчета. Екстра младо! — Но в този миг зърна до себе си своята приятелка, смути се и понеже съвестта му не беше много чиста, добави: — Тези нови момичета съм ги запазил за вас, уважаеми артисти…
— Да живее Ганио, умната глава! — извика Лукрин и се чукна с Фабий.
— И специално за теб, Фабий — продължаваше със завистлива усмивка кръчмарят. — Впрочем открай време всички налитат на тебе.
Фабий се направи, че не чува комплиментите и продължи да яде.
— На Сицилия, вярвайте ми — каза той, — рибите не са по-лоши от тези в Рим. Дори бих казал — подобри. Но у дома и динената кора е по-вкусна от камбалата със соус в чужбина!
Бившите изгнаници, с изключение на Волумния, която не проявяваше никакъв интерес към угощението, се тъпчеха така, че ушите ми пращяха, и се наливаха, колкото им душа иска, с евтино ватиканско вино.
В края на дългата актьорска маса седяха две съвсем млади момичета. Светлокосата — новоизпечена артистка в цирка, цупеше капризно малките си устни и раздаваше заучени усмивки на всички страни. Другата, чернокосата, имаше големи, тъмни очи, които покорно гледаха Фабий. Дългите й коси бяха вдигнати на кок и завързани с червена панделка. Тя бавно отпиваше подсладената вода от глинената каничка и не откъсваше поглед от артиста. Нейната настойчивост привлече вниманието му. Стори му се, че някъде бе виждал вече тази девойка. Огледа я. Тя не трепна, очите й сияеха, усмихваха му се като на стар, добър познат. Отмести поглед, но след миг отново я загледа. Насреща му блеснаха весели искрици. Правеше се на равнодушен, ядеше, пиеше и слушаше Кар, който му разказваше как едва-едва са се справяли без него тук цяла година.
— Аз, ти знаеш, аз мога всичко — подчерта самоуверено Кар и крадешком погледна Фабий как ще реагира. Като видя, че той мълчи, продължи: — Всичко падна на мой гръб. На сцената съм като риба във вода. Но стария Попий, братле, вече за нищо не го бива. Да работиш с него, е резил. Затова взехме един младок, Муран се казва, и две момичета. Сигурно няма да имаш нищо против.
Фабий си дояде и обърна с дъното нагоре следващата каничка. Настроението му бе вече отлично, едва сдържаше вълнението си, у него се пробуди архимимът114, господарят на артистичната трупа, тщеславието му бе поласкано, че може да покаже кой ръководи тази трупа, и то как!