А сега баща му изведнъж срина надеждите, разби съвсем ясните мечти и предизвика хаос в душата му. Делото изисква решение: с кого ще тръгнеш?
Той съзнаваше, че родовата чест му повелява да върви с баща си. Съгласяваше се с неговите доводи, но дълбоко в себе си не бе убеден. Всичко се обърка в главата му, всичко се оплете и това го терзаеше.
Дворецът на Авиола, разположен на Целий, бе несравнимо по-пищен от Курионовия на Авентин. Но те не можеха да се сравняват по изисканост на вкуса и духа, който цареше в тях. Първият представляваше градче в града, където се задоволяваха всякакви желания и прищевки на господарите; всичко в него доказваше несметното богатство на Авиола: вляво от двореца се намираше огромен басейн, зад него — двор, стопански сгради и жилища за повече от сто роби, които се грижеха за благото и удобствата на Авиола, неговата дъщеря и сестра му. От другата страна — перистил, през чиито широки сводове се виждаше градината. Там сред зеленината на кипарисите, олеандрите и туите се белееха малки параклиси на различни божества, а отвъд парка се намираха състезателните писти на стадиона и конюшните. В градините бликаха фонтани, блестяха езера и край алеите стояха в шпалир толкова много мраморни статуи, та можеше да се каже, че тук има повече мрамор, отколкото дървета.
Авиола бе един от най-заможните римски сенатори, но за съжаление и от най-малко образованите. Разбира се, библиотеката му се гордееше със стотици свитъци в прекрасни калъфи, в двореца имаше безчет картини, великолепни мозайки, но всичко това — уви! — само защото бе модно и изгодно за влагане на пари. Лично Авиола нямаше никакъв усет към тези неща.
Днес дворецът бе украсен за посрещането на бъдещия зет.
В благоухаещия триклиниум Торквата и сестрата на Авиола — Мисия — очакваха Луций. Старата дама страдаше от ставен ревматизъм; робините я пренасяха от леглото в отрупано с възглавници кресло и тя управляваше оттам дома вместо покойната майка на Торквата.
Луций учтиво поздрави Мисия и се обърна към годеницата си. Преди три години, когато с тъжен плач го изпращаше, тя бе още дете. А днес го посрещаше с радостни сълзи вече девойка — олицетворение на нежността и предаността. От нея лъхаше добродетелната топлина на домашното огнище, бъдещото огнище на Луций, което сега трябва да бъде благословено от Хименей127 и Веста128. Луций я гледаше възхитен: ето я девойката, за която в Сирия мислеше с любов и увереност, че е предопределена да стане продължителка на неговия род — разцъфнала от красота! Цялата в розова коприна, в дълга стола129, закопчана на рамото със златна фибула, украсена с топаз, в русите коси — преплетена розова панделка. Цялата розова и златна, като утринна заря.
Тя се вълнуваше от настойчивия поглед на Луций. Големите й очи ту се затваряха, ту отново грейваха насреща му.
Старата дама, неподвижна в креслото, извини Авиола, че е заминал за Капуа, където се намираше неговата голяма работилница за оръжие, и произнесе няколко сдържани приветствени фрази. Луций любезно отвърна, като не откъсваше очи от годеницата си. Колко се е променила! Станала е съвсем друга — още по-привлекателна и по-желана!
Робите донесоха вино и закуски. От градината долиташе нежна музика, струите в имплувиума подскачаха и ромоляха, Мисия опитно поддържаше светски разговор.
Луций бе забравил за Валерия. Тук изведнъж го зашемети другата мечта, мечтата, която душата му таеше цели три години в чужбина: родният дом с тази мила жена. Очарованието на родния дом, непреходното блаженство. Прониза го болезнена мисъл: такова блаженство може да съществува само в спокойно време, при пълна увереност в утрешния ден, при трайна безопасност! Само в златната клетка на разкошна изолация може да се запази това блаженство, това очарование на родния дом! Всичко в Луций се обърна против императора. Той със своята насилническа ръка унищожава щастието на тяхното огнище! Сенаторското щастие ще бъде осигурено само от сенаторската мощ. И само републиката ще върне мощта на сената. Баща му е прав. Не само за себе си, но и за Луций, и за неговото бъдещо семейство. Безмилостно трябва да се отстрани огромният камък от пътя към свободата! Това е единствено правилният път! Единственият път!…
Луций поднесе подаръците. На Мисия — ветрило от щраусови пера със смарагдови скарабеи130 по дръжката. На Торквата — златна диадема с рубини. Мисия с достойнство кимна за подаръка. Торквата, сияеща, целуна годеника си по бузата.