Луций препаса яркозелената лента. Цветът на Калигула. Цветът на морето. Цветът на нейните очи. Валерия!
Отгоре от полуразрушените седалки на амфитеатъра се разнесе ясен глас:
— Вие, благородни съдии, не съдете сега за човека по външния му вид. Погледнете мазолестите му ръце, опушеното му от дървените въглища лице, плебейската шапка, под която е скрита невчесаната му коса. Вникнете в душата на тоя мъж. Макар и бивш роб, днес свободен човек, той не е нищо друго освен презрян носач на пристанището. Въпреки това и той е човек като нас…
Луций учудено погледна към оратора. Прим се засмя:
— Деций Кота подражава на Сенека. Ах, Луций, не можеш да си представиш колко се вдигна цената на Сенека. Това, което изрече Сенека, малко по малко се превръща в един от законите на Дванадесетте таблици159. Кълна се в Юпитер, че не лъжа. И всеки иска да постигне неговото красноречие. И аз също, миличък. Той е възхитителен. Неотдавна защищаваше в базиликата на Юлия пред съдебния трибунал един носач от Емпория. Конникът Целс, банкер от Есквилин — знаеш ли го? — обвиняваше носача, че е откраднал от двореца му златен светилник. Трябваше да го чуеш как говори. Така измъкна носача от положението, че едва не му предложиха квестура. По време на процеса Деций си записваше защитната реч на Сенека и сега се упражнява. Но напразно се напъва, горкичкият! А аз написах стихотворение за тази реч на Сенека:
— Сега съчиняваш по-добре, Прим — усмихна се Луций и се качи в колесницата. — Ще станеш втори Вергилий160. Започваме ли?
Явно преувеличената похвала поласка Прим. Усмихна се самодоволно. След това, в ролята си на арбитър на днешните състезания, той застана край четирите квадриги и вдигна бялото знаменце.
Замахна енергично надолу: квадратите стремително потеглиха. Седем обиколки на стадиона.
Като малък Луций копнееше да стане водач на колесница. Може би това бе неговата първа, още детска проява на честолюбие, което с годините се разрастваше, за да стигне до мечтата му за триумфа. „Води, а не да те водят!“ — това бе девизът на Курионовия род, девизът на Луций. Всички негови прадеди бяха достигнали върха на почестите, достоен за един римски благородник: консулството. Луций е син на своя род. Неговото честолюбие е безгранично и може да се формулира съвсем кратко: „Във всичко, което правя, трябва да бъда пръв! Във всичко искам да се отлича. Днес — на състезанията в цирка, утре — в сената, пред който ще изнеса реч за своето пребиваване в Сирия.“ Какво щастие и каква слава за младия мъж! За това той трябва да благодари на своята щастлива звезда. И на Макрон. Когато Калигула убеди, както постоянно обещава, императора да разреши надбягванията в цирка — тогата цял Рим ще види как Луций побеждава в Големия цирк пред очите на сто и осемдесет хиляди зрители и как самият Калигула му слага на челото победния лавров венец. И Валерия ще го види…
Луций добре води колесницата. Той и в Сирия не изостави тренировките. Състезаваше се в Цезарея, Тир, Сидон и Антиохия. Познава нрава на пъргавите кападокийски коне, докарвани на кораби в Рим за надбягванията и каквито сега държи за поводите. Отлично знае как може да ги подгони в луд галоп. Отпуска леко поводите, попритегля ги малко, после пак, но изведнъж ги отпуска, изсвирва остро и неговия четворен впряг полита като вихър. Луций пробва своя трик в отвъдната страна на стадиона, за да не го видят зрителите. Той завършва първата обиколка около спината161 и пръв минава край позлатената пирамида в началото на състезателната пътека. Леката двуколка, в която стои, едва докосва земята, копитата на жребците чаткат, жълтият пясък лети на всички страни. Луций опитва втори път своя трик. Не се излъгва. Втори кръг. Трети. Непрестанно — начело, непрестанно расте разстоянието между него и червения състезател, който е на второ място. Подир това — синият, последен — белият.
Луций разбра, че победата е в негови ръце! Вдигна гордо глава. Така трябва да бъде! И съдбата трябва да си ръководи сам, както тази квадрига. Да застави фатума162, както този впряг, да лети в желаната посока. Но редно ли е тъкмо днес и тук да победи? Разумно ли е? Не е ли по-добре да се престори на по-слаб и да победи чак на истинските надбягвания в Големия цирк пред очите на Калигула?
Луций се усмихва. Леко притегля поводите, съвсем лекичко, още малко и… чува как възторженият вик зад него се усилва, нараства, приближава се… Все още би могъл… Завършил е четвъртият кръг, предстои петият… все още би могъл, ако поиска, да отпусне изведнъж поводите и остро да изсвири… Но не! Ще направи точно обратното! Луций попритегля още малко поводите, вижда с крайчеца на окото си как Юлий Агрипа размахва камшик, как червената лента го изпреварва и пръските пясък политат пред погледа му. Той престорено бърчи чело, навежда се, взема камшика, демонстрира гняв и усилие, но не дава воля на конете. Пуска пред себе си и синия състезател и непосредствено след него стига трети на финала.
159
161