Аплодисменти за червения, насмешки за Луций. Той скочи намръщен от колесницата и започна да развързва зелената лента.
Прим не можа да се овладее и се наведе ухилен към Авъл Устин:
— Погледни го победителя на партите!
Останалите ехидно добавиха:
— Героя от Ориента!
— Това е тя — неговата слава!
— В Сирия навярно е яздил козел!
Но когато Луций се приближи до тях, преструваха се на угрижени, макар и да се шегуваха:
— Горко ти, Луций, ако така се представиш пред Калигула!
— Поне година ще те лиши от своите гуляи!
— Ще нареди да се състезаваш с костенурки!
Луций слушаше с половин ухо и си мислеше съвсем за друго. Бе уверен, че щом поиска — ще победи. „А после — Калигула или пак ще ми завижда, или от радост, че неговият цвят е победил, ще забрави старата си ненавист. Ще видим.“
— Какво стана с теб, по дяволите? Така безупречно потегли! — попита победителят Агрипа.
Луций сви рамене и отиде да огледа копитата на двата крайни коня, сякаш в това се криеше причината.
Те се връщаха към домовете си с безгрижна походка, самодоволни, горди от своята изтънчена красота; надпреварваха се в остроумия, уговаряха си срещи в римските кръчми и лупанари, за да убият скуката и тази нощ.
Луций и Прим вървяха последни. Наблюдаваха другарите си: капризни прически по последна мода, изкусни къдрици, толкова изкусни, че имитираха небрежност, а всъщност бяха направени с невероятна опитност от сръчните пръсти на робините. От къдрите и тоалетите се раздаваха благоухания. Изискани маниери, жестове ту величествени, ту умишлено небрежни, лакираните нокти блестят…
Луций бе потънал в спомените си за сирийския легион, като сравняваше неволно живота там и тук, в Рим.
Тези, които вървят на няколко крачки пред тях, са бъдещето на Рим. Тези мъже скоро ще управляват империята чрез сената и учрежденията. Тези женствени кукли. Тези лекомислени, издокарани франтове!
— Прим, не ти ли се струва, че тези пред нас приличат повече на жени, отколкото на мъже? — посочи той към компанията.
Прим се спря и впери разширени от изумление очи в Луций:
— Какво говориш, Луций?
— Нима не виждаш? Прически, благоухания, тоалети, маникюри, маниери… Дори и ти…
Прим се усмихна. О, богове, колко е изостанал Луций в Ориента!
— Ти искаш да изглеждаш до нас като свинар? О, вие, войниците! Капка вкус нямате! В края на краищата ще престанеш ежедневно да се къпеш и ще изгниеш от мръсотия, варварино… Нима живеем във времената на Регул163 или на стария Катон164? Светът, мили мой, върви напред! Гледай по-скоро да ни настигнеш, но не се престаравай: новата мода у нас въвежда самият Калигула! Може във всичко да му подражаваш, но винаги трябва да спазваш учтива дистанция, за да бъде пръв той… Това ти е известно, нали?
Луций се върна у дома, влезе в банята и се остави да го масажират и вчешат. Но не разреши на робините да му направят прическа по новата мода. Без друго и старата, скромна прическа отне цели два часа. В знак на протест той се отказа от маникюра и благоуханията. И въпреки това бе угнетен. Надбягванията не го разсеяха.
В момента, когато двете робини подреждаха диплите на тогата, влезе баща му. С тайнствено, но сияещо лице той поведе сина си към таблина165. Има важна новина за Луций. Разместване на легионите! До края на февруари в Рим се връща тринадесетият от Хиспания166, който се ръководи от Гней Помпилий, шурея на Авиола. Тримата командири са наши хора, останалите Гней ще подкупи. На нас ни стигат два легиона. Фортуна е с нас, момчето ми!
Луций не издаде нито звук. Авторитетът на баща му е голям. Той потиска у него измъчващото го чувство, породило се след първия им разговор: заговорът се явява не навреме, тъкмо когато Луций се устремява към кариерата си под покровителството на императора. Луций мълчи, загледан в мозайката на пода, която изобразява люшкащ се върху вълните кораб. Има неприятното усещане, че земята под него се олюлява.
Сервий прегърна сина си.
163
164