— Измъчва ме една мисъл. Денем и нощем не ме напуска, Луций…
Синът вдига очи към баща си. Сервий говорете тихо:
— Бих искал да знам отношението на Сенека към нашето дело, разбираш ли? Влиянието на Сенека между сенаторите е голямо, също така и между народа. Ако можеше и той… — Сервий присви рамене и добави: — Днес Сенека е кумирът на Рим!
— Чух за това на хиподрума — отговори тихо Луций. — Кумир и мода…
— Не обичам неизвестността — продължи Сервий. — Изпратих при Сенека роб да му съобщи, че ние двамата ще го посетим днес. Поводът е великолепен: след завръщането си от Сирия ти искаш да изразиш уважението си към своя бивш учител, а аз копнея да видя новата му вила Отвъд Капенската порта. Отиваме ли?
Луций кимна без възторг.
Сенаторската лектика167 от абаносово дърво, украсена с изящна сребърна интарзия168, стоеше пред входа на двореца. Осем роби чакаха до нея. Носилката беше необходима, тъй като влажният въздух и дребният дъждец биха повредили скромните прически на бащата и сина Курион.
14
— Весели били техните богове. Лицата им открити, челата безгрижни, краката крепки, походката лека. А в жилите им вместо божествена кръв — вино — говореше Сенека. — Живеели далече и били за утеха на хората, понякога дори за смях. Людете правели от глина и гърнетата, и образите на своите богове. Били люде — прости и добри. Зеленикавите рекички се отразявали в очите им. Над главите им простирал клони лавър и бяло козле подскачало в краката им. Сред спокойствието на полята и пасищата живеели нашите предци през златните времена на цар Нума169 и животът край тях протичал бавно. За разменна монета им служели добитъкът и бъчвата вино. Боговете ги дарявали със смях и увереност в утрешния ден. Ще поникне ли това, което сме засели? Ще се отели ли кравата, която бикът оплоди? Ще узреят ли лозята и маслините ми? Ще има ли синът ми сила за лопатата и за копието? Такива са били грижите им.
Ние, техните правнуци, живеем сред тревоги. Жаждата за пари погуби не една душа. Това е единствената, най-голямата, постоянната ни любов. Вместо песни дрънчат мечове. Хиляди гладуват. Смехът днес е нервна спазма. Под краката ни кипи лава. Утрешният ден е несигурен…
Сенека, свит в креслото и сгушен в наметалото си, макар че в къщата е топло, се закашля.
— Златни са били не само старите времена на Сатурн170 в сравнение с днешното злочестие. Прекалено си черноглед, мой драги Аней — каза Сервий.
— Че какво чудно има в това? — усмихна се философът. — В моите детски сънища е бучала Гвадалкивир, черна като пръстта. И палмите в Кордуба бяха по-скоро черни, отколкото зелени. А Рим? Днешният Рим? Тук животът е по-тежък от земята, въздухът притиска, угнетява, сянката е по-черна от мрака, зората е локва чернееща кръв…
Луций учтиво се усмихваше и си мислеше: не скрива красноречието си. Оплита човека със своите сентенции като с паяжина. Но същевременно се възхищаваше: всяка негова дума има смисъл, нито една не звучи празно.
— Но не винаги е било така. Ами републиката? — попита Сервий.
Сенека се уви още по-плътно във вълненото си наметало, вдъхна от флакона освежаваща елхова миризма и продължи да говори. Баща и син слушаха напрегнато. Философът непрестанно, сякаш умишлено, прескачаше времето на републиката, превъзнасяше древния Рим и сипеше хули по днешния.
Най-после заговори за републиката. Обрисува я с най-ярки краски. Спомнете си живота на своите прадеди, приятели. Култът към труда е бил същината на живота. В съгласие с природата живеели тогава — просто, искрено, спокойно. Патрицият, плебеят и робът, били близки като роднини. Римският народ — това били трудолюбиви селяни. Живеели задружно господар и роб заедно. Заел си ми модий маслини? Връщам ти модий маслини. Вместо възнаграждение — благодарствена дума и лягам спокойно да спя…
Сервий се усмихваше и поклащаше глава. Сенека продължаваше:
— Днес? Трудът е позор. Култът към императора и приближените му съперничи с култа към парите. Въпреки закона на природата всеки от нас има по двадесет постели, макар че може да спи само в една. Но с нас не спят простотата и добродушието, а разкошът, фалшът, разточителството. Притворството е изписано на лицата ни. Робът е животно, между благородните и простолюдието разстоянието е неизмеримо: Римският народ е продажна сган. Живеем под ключ, всеки изолирано на своя земя. Заел си ми сто хиляди сестерции? Ще ми върнеш сто хиляди с петдесет хиляди лихва отгоре и пак няма да спя спокойно. Души ме страхът…
Сервий бе възхитен. Думите на Сенека капеха като мед на сърцето му. Който така вижда образа на републиката, той е вече спечелен за републиката. Сервий би могъл да заговори направо, но предпазливостта го въздържа, философът повдигна ръце, повиши глас:
168
169
170