— Виждаш ли! — избухна Сервий. Ти самият неотдавна прогласи публично в Агриповите бани: «Да живееш, значи да се бориш!»
Сенека попритегли наметалото си и се закашля. После тихо попита:
— Кой иска днес да се бори, Сервий? И с кого? Може би ти?
Сервий се беше вече овладял; гласът, му прозвуча спокойно:
— Аз? Как можа да ти хрумне това, мой най-скъпи? Стар съм вече за каквато и да е борба. А моят син е днес войник, под покровителството на императора е, трябва да получи от него награда, очаква го висока длъжност.
«Я виж ти, как добре ме използува баща ми — помисли си Луций. И от Меркурий е по-хитър. Умее лукаво да играе.»
Сервий добави тайнствено:
— В кулоарите на сената се шепне, че императорът е болен, на смъртно ложе. Чувал ли си за това? Но на Капри ден не минава без подпис за смъртна присъда — ти знаеш това. Говори се, че няколко безумци са замислили да ускорят края… Каква безразсъдност! В този железен обръч около нас… е, кажи — това е направо самоубийство! Не ще посмеят да рискуват…
Сенека кротко се усмихна:
— За много дела не смеем да рискуваме не защото са трудни, а защото ни изглеждат трудни поради това, че не смеем да рискуваме…
— Великолепно казано! — намеси се Луций.
Сервий вдигна глава.
— … само че нашите сили — продължаваше Сенека — трябва да бъдат съразмерни с това, което искаме да предприемем. — Гласът му укрепна: — А това, драги мои, рядко се случва. Насилието винаги е вредно. Животът се състои от противоречия. От една страна, правилно е да се даде предимство на смъртта пред най-красивото робство. А от другата — стои старата мъдрост: Quieta non movere!“ — Не докосвай укротеното! Отрониш камъче и лавината те засипе… — И със същия тон той заговори за друго: — Ти беше любопитен, Сервий, да видиш новата ми вила. Учудваше се, че съм си построил нова инсула171, тук, далече от града, край Виа Апия, след като имам прекрасен дом в Рим и дори вила на Есквилин. Ще ме извиниш, но преходите от топло на хладно дразнят астмата ми. Моят управител ще те разведе и сам ще видиш защо съм се преселил тук. А в това време Луций ще ми разкаже нещо за себе си, нали, мой драги? Три години не сме се виждали…
Сервий тръгна с управителя. Небрежно следеше учтивия разказ за топлинните устройства и звуковите изолации на помещенията, които трябваше да осигурят спокойствие и удобство за работа на Сенека. Вилата бе малка, обзаведена скромно, с вкус, без онази помпозност, с която римските богаташи правеха вилите си. Шуртенето на фонтана в перистила успокояваше. Във вилата и в градината имаше много статуи. Богинята на мъдростта Атина Палада оглавяваше мраморното общество. Сервий възприемаше само с очи това, което виждаше, а мислено бе другаде: не спечели Сенека и няма да го спечели. Но все пак имаше нещо успокоително: увереността, че Сенека няма да го предаде, няма да тръгне срещу него. В това отношение той е твърде предпазлив. На него му е все едно какво става в Рим; може и сто сенаторски глави да паднат под секирата на палача — важното е да има спокойствие в своята обител, за да си философствува! А посегне ли някой заради Рим с голи ръце да вади от огъня кестените той ще наблюдава отстрани, без да си помръдне пръста… Сервий изгуби желание да разговаря повече със Сенека. Протакаше разглеждането на градината, стигна даже до най-високото, място, до платото, където деветте бели музи заобикаляха Аполон с лира в ръка. Оттук прекрасно се виждаше Рим в далечината. Надникна в ергастула172 и се учуди, че в него няма окови за провинилите се роби, видя колко добре са облечени робите на Сенека и смаян чу, че понякога той яде заедно с тях на една маса. „Робът е наш нещастен приятел“ — казва Сенека, но не ги освобождава. Лицемер! Сервий пожела да отиде и в оранжерията, където бе започнала предпролетната работа, разходи се сред пиниите чак до езерото, за да успокои нервите си…
Луций направи възлияние за Минерва и вдигна чаша за здравето на домакина. Сенека пиеше вода. Скромност? Не, въздържание. „Стар навик, не можах да се променя, Луций. Закусвам плодове вместо пастет, обядвам зеленчуци вместо печено месо. Вместо хляб ям сушени смокини, спя на твърда постеля и не употребявам благовонни масла и парна баня. Хубав римлянин, а?“
„Иска да се различава от другите — мислеше Си Луций. — Иска да е оригинален. Казват, че обичал да блясва с ефектни сентенции. Но това е лъжа. Те просто му завиждат на ума. Защо не блестят тези, които го одумват?“
Спомниха си времето, когато Сенека учеше Луций на риторика, после Луций разказа малко за Сирия, но и двамата чувствуваха, че не говорят това, за което мислят.
171