Луций бе неспокоен. Той дойде тук раздвоен, разсечен на две половини, измъчван от противоречия и несигурност. Към кой да се присъедини: към баща си или към императора? Какво да избере: съзаклятието за република или верността към императора? С цялото си чувство на синовна обич и уважение той се стреми към баща си. Страстният му копнеж да се прослави, честолюбието му да постигне по-скоро най-високите почести го тласкат към императора. И този проблем, който би му струвал главата, е усложнен от жени. Чувството и дългът го водят към Торквата, страстта го влече към Валерия. Баща му и Торквата, императорът и Валерия — тези два свята са два вражески лагера, изправени с безгранична ненавист един срещу друг. „О, богове, с кого да тръгна? Ще разсече ли мъдрият Сенека моя гордиев възел?“
Мълчаха и двамата. Чуваше се тишината. Чуваше се напрежението в тишината. И изведнъж се разнесе цвъртене, кратки трептящи звуци, сякаш някъде наблизо нежни пръсти докосваха невидима арфа. Сенека улови удивения поглед на Луций, стана и дръпна завесите на перистила. На мраморна колона бе окачена малка декоративна клетка. Странните звуци се изливаха от нея.
— Щурец ми пее. Обичам неговата песен. В Кордуба всеки дом има клетка с щурци. Късче жива природа у дома.
Цвъртенето на щуреца разстрои още повече Луций. Неговите непрекъснати, равномерни звуци напомняха капещата вода в клепсидра173, упоритото стържене на дървояда. Това дразнеше нервите му, разпиляваше мислите му. От перистила полъхна хлад. Философът зиморничаво се уви в наметалото. Луций стана и събра завесите. Сенека му благодари с усмивка. В тази усмивка имаше и предразположение да чуе от Луций онова, заради което бе дошъл. Сенека си мислеше: „Видно е — баща и син, и двамата — олицетворение на неспокойствието, несигурността, въпроса. Старият иска да се присъединя към републиканците. Да тръгна със заговорниците и да ги посъветвам как най-ловко да отнемат живота на Тиберий. Иска да се боря за властта на сената — шайка користолюбци с известни изключения. Но аз искам нещо друго: съсредоточение. Искам да премислям. Искам да записвам мислите си и да се боря за признаването на човешкия дух като най-висша ценност. Искам спокойствие. Затова го отблъснах. Може би прекалено рязко. Всеки непрестанно се стреми към нещо. А какво ли Иска Луций? Той е здрав, млад, красив, богат. Какво му липсва? Не ще да е нещо незначително, щом така трепери ръката му на двадесет и пет години. Може би това, което терзае и баща му?“
Ръката на Луций трепереше, когато посегна към чашата с вино. В същия миг у него се пробуди войникът, който атакува вражеския град с такова ожесточение, че му е все едно дали ще остане жив, или не. Той се обърна към философа направо:
— Кажи ми, мой мъдри учителю, кое е по-важно: бащата или императорът?
Сенека се взря в младия мъж и известно време мълча: какво противоречие в човека! Какъв ужас е да стоиш на такъв кръстопът! Той си спомни думите на Сервий преди малко за сина му: „Той е под покровителството на императора, той трябва да получи от него награда…“ Единственият му син. Единственият потомък на републиканския род. Правнукът на Катон, който се самоуби, защото видя как републиката загива. Философът бе зашеметен от положението, в което се намира неговият ученик. Уплаши се от отговорността спрямо този млад мъж, способен безразсъдно и с цялата си страст да поеме пътя, който ще му посочи. Какво да прави? Хвана Луций за ръката и каза меко:
— Кой съм аз, че да те съветвам в решаването на такава важна дилема, предраги ми? В своята самота аз съм откъснат от живота. Моето изкуство не учи как да се живее, а как да се мисли и говори. Но щом искаш съвет, отговарям ти: попитай разума си!
Луций е блед като бялата си тога. Мислите му летят с бясна скорост, блъскат се, разочаровани от отговора и все пак — съвет: разума питай! Това означава: не се поддавай на чувствата си, а чуй какво казва разумът! Разумът отхвърля всякакъв риск. Разумът иска ясен, сигурен път: във всичко да се отлича, във всичко да бъда пръв… Думите на Сенека съвпадаха напълно с мислите му, подкрепяха неговия честолюбив копнеж, съветваха го да следва целта, да я постигне, макар и през трупове.
Сенека продължи:
— Честният мъж трябва винаги да върши това, което не ще опетни името му, дори ако това му струва много усилия, дори ако това му навреди, дори ако то е опасно.
Луций не вярваше на ушите си: в началото едно, сега съвсем друго! Та тези два съвета се взаимно изключват! Той крачеше из стаята объркан, измамен. Хаосът в него ставаше все по-голям.
Философът наблюдаваше младия мъж строго, дори намръщено. Нито дума повече не си казаха. Щурецът разливаше в тишината своята песен.