Заведението на Галина Мора имаше клонове в най-големите градове на Стария свят — в Александрия, в Цезарея, Антиохия, Пергамон и Коринт. А в това време александрийският клон почти не носеше печалба. Галина изпрати там своята най-красива хетера — Глория. Валерия имаше успех. Заради нея пристигаха богаташи от Навкратис, Пелусиум, Хелиопол и Мемфис.
Александрия беше прекрасен град. Валерия се възхищаваше от великанския храм на Серапис183, от прелестната светиня на Афродита, в чиято градина имаше хиляди палми, от храмовете на Персефона184, Изида Лохайска185, Астарта, от хиподрума, театрите, крайбрежната улица, стигаща до Фарос186. Мъже и жени от всички народи, от всички земи, с всички цветове на кожата. Долу, край пристанището, беше Ракотис, районът на моряците и местните мулетари. Тук почти всеки дом беше кръчма или лупанар. Лупанар до лупанар. И върху стените им написани цените на хетерите: „1000 сестерции — рижа галка“, „500 — фригийка“. Също толкова и за сирийка, еврейка, — германка, скитка, иберийка. „Гъркиня — бяла като сняг — само за 300 сестерции.“ Удоволствия на най-различни цени — от най-ниски до най-високи…
Заведението на Галина Мора се помещаваше в разкошна вила върху платото на елинския квартал. И Валерия преживя там три години пак по същия начин, само че сред блясъка на златото.
После баща й, вече помощник-командир в преторианския легион, бе преместен в Рим. Тогава той си спомни за дъщеря си, намери я и я взе при себе си. Неговата кариера бе главозамайваща. Императорът, след предателството на Сеян, търсеше човек, способен да изпълнява заповедите му и освен това да бъде обичан от войниците. И откри такъв мъж в лицето на Макрон, От роб и пастир на говеда той за една нощ стана командир на всички преторианци и пръв помощник на Тиберий. Валерия се пресели във вилата, която императорът му подари. На жена си той изпрати жълтици и писмо, в което й съобщи, че се развеждат. После се ожени за Ения, девойка от благороден род…
Миналото прелетя пред очите на Валерия, минало, което досега й беше безразлично. Днес то я задушаваше. Но тя е дъщеря на Макрон и както баща си — не се отказва от това, което е намислила. Сега иска едно-единствено нещо: Луций. Иска Луций да се ожени за нея. За проститутката?
„Ами Юлия187 не е ли била също проститутка? — каза си дръзко Валерия. Лицето й под тестената маска нервно потрепера. — Да, била е. И лично божественият Август я изпрати в изгнание заради безпътния й живот, макар че му беше дъщеря.“
„Но аз вече не съм, не съм“ — бори се Валерия със своето отчаяние. Сянката върху завесата промени образа си. Девойката гледа олюляващата се завеса и премисля как да скрие своето минало от Луций. Сама себе си убеждава: кой би търсил в „римската принцеса“ александрийската хетера Глория? Кой би се осмелил?
Валерия скочи от леглото, дръпна завесата, слънцето и хладният въздух нахлуха в стаята; от сянката не остана и следа. Механично взе украсеното със скъпоценности сребърно огледало. И потръпна: винаги забравяше, че утринното й лице е отвратителна маска от тесто.
Плесна ръце. Нейната робиня Ауда изми с мляко тестената маска, а в това време другите робини приготвяха банята, разни благоухания, мас за масаж, лак за нокти, кутийки, чашки, шишенца, пинсети, ножички. Огромна суетня, която се извършваше в пълна, почтителна тишина. Друг път Валерия разпитваше Ауда какво се е случило през нощта в района, днес мълчеше. Беше замислена. Окъпа се, направиха й масажа и прическата.
Когато робините излязоха, отново се погледна в огледалото. Днес едва ли някой би познал в нея проститутката от лупанара. Дори Галина трудно би я познала. Златисточервената грива е вчесана на голям, изтеглен назад кок — изкусна прическа на благородница по гръцки образец; повдигнатите с боя вежди изменяха формата на очите. Разстоянието между тях се увеличи и те добиха невинен израз на момиче. Възпълничките й устни бяха стеснени от червилото, сините сенки около очите придадоха дълбочина и мечтателност на погледа й. Усмихна се на себе си в сребърното огледало.
Отиде в своята любима жълта стая и излезе на балкона. Нейната вила стоеше на склона на Есквилин под колонадата на Ливия. Точно пред себе си Валерия виждаше покривите на оградите на Форума, зад тях, вдясно — Аркс, римската крепост и храма на Юнона-Монета188; в съседство бе храмът и статуята на Юпитер Капитолийски, чийто огромен златен шлем съперничеше по блясък с мрамора и слънцето; малко вляво, в сянката на старите дъбове на Палатин — огромният дворец на Тиберий. От балкона, й имаше изглед към най-богатата и най-красивата част на Рим. Изглед към неговия център, към неговото сърце.
183
184
185
186
188