Рим. Първият град на света, най-големият, най-богатият, най-красивият! Валерия е развълнувана. Целият този голям град, светещ в златни изпарения като самото слънце, трябва да се подчинява на бащината й воля. А тя, неговата любимка, може да пожелае всичко, каквото й хрумне.
Вдигна ръце, ръкавите на оранжевата палла189 се плъзнаха към белите й рамене; гледаше към Палатин, зад който върху Авентин е дворецът на семейство Курион.
В атриума се разнесоха тежки стъпки, позна ги. Тя се приготви да посрещне баща си.
Макрон влезе тромаво, непохватно. Грубите му движения и гръмката реч изпълниха стаята.
— Дяволски хубаво си сутрин, момиче! За кого си се нагиздила така?
Валерия се усмихна, подавайки му устни.
— Колко години вече, татко мой — подхвана тя, избирайки от пъстрата палитра на своите гласови вълшебства тона на галено момиченце, — колко години вече се старая да направя от този необработен драгоценен камък, какъвто е моят баща — тя приседна на канапето, — образец за светска изтънченост и реч, съответствуващи на неговото високо положение?
Макрон не прие това като шега:
— Плюя ти на образеца!
Тя разбра, че днес баща й няма настроение за лекция по държане в обществото, скочи от канапето, накара го да седне, приклекна до него и като го гледаше възхитено, каза сериозно и нежно:
— Аз те харесвам такъв, какъвто си.
Макрон не обича бързите промени в настроенията на дъщеря си. Каприз? Какво се крие зад него? Избухна подозрително:
— Какво пак ще искаш от мене, момиче?
Валерия премисля; това, за което копнее — той не може да й подаде, но би могъл да й помогне.
— Нищо не искам, татко. Имам всичко, каквото пожелая, и то благодарение на теб… — отговори тя, премълчавайки истинските си мисли. Целуна му ръка. Върху жилестата кожа остана карминово сърпче от устните й. Той погледна изпитателно дъщеря си и изтри червилото в бялата й стола.
В лицето на дъщеря си Макрон има довереник и съветник. Валерия е умна и надеждна жена. Пази в пълна тайна всичко, което са говорили с баща си, тъкмо защото е умна и надеждна. Ения също е умна. Но дъщерята си е дъщеря, своя кръв. Валерия знае как става обикновено: баща й е закусил с Ения и сега е дошъл при нея, тук, на Есквилин, да си излее мъката. Попита го какво е закусил. Пуйка и риби пастет. Нареди да донесат бяло вино за баща й, а за нея — бял хляб, малко маслини и плодове. После отпрати робите.
Макрон се протегна. Вчера имал труден ден. Сутринта приел проконсула от Ахая. После напътствувал квесторите; съвещавал се с трапезита190 Калист — знаеш го каква е скука; следобед подписвал държавни актове за данъци и налози, а вечерта се карали с легат Дормий за новите коли на Рейнския легион. Дяволите да го вземат и него, и тези рейнски пътища!
Валерия слушаше баща си усмихната и чакаше.
В моминската стая, великолепно обзаведена, седяха един срещу друг баща и дъщеря край малахитовата масичка. Нейната плоскост бе украсена със златни интарзии — квадрати и в тях фигурки: войник, авгур191, понтифекс192, достолепна матрона, крадец с торба, сенатор в мраморно кресло, актьор с ухилена маска, Аполон със своята лира, пиян дебелак, хетера, патриций на кон, гладиатор и разни други.
Лицето на Макрон бе намръщено: това, че императорът е болен, вече не може да се скрие. Целият Рим усеща, че наближава краят. Целият Рим кипи от тази мисъл. Във всяка глава зрее въпросът: какво ще стане после? „Аз, момичето ми, усещам това напрежение у всекиго, когото срещна. Усещам го у сенаторите, у своите писари, дори у робите, когато ме масажират. Какво си мисли народът, ми е все едно. С празна глава, празен джоб и празни ръце на Рим нищо не можеш му направи. Но тези тоги с ивици ми създават грижи.“
Макрон почука с пръст върху фигурката на сенатора: „Виждаш ли го? Висок, благороден. Истински Сервий Курион. — Той се разсмя на сравнението си. — Сигурно денонощно мисли за връщането на републиката.“
— Имаш ли доказателства? — попита Валерия, развълнувана от това, че стана дума за бащата на Луций.
Не, няма. Само предположение.
— Не свивай рамене, аз подушвам като ловджийско куче.
— На предположение Макрон не може да се уповава… — каза Валерия. — Трябва да има доказателства…
192