Щам Макрон излезе, Валерия седна до инкрустираната маса и нареди да й донесат писмените принадлежности. Тя галеше с пръст образа на младия патриций върху коня, всичко у нея зовеше: ела веднага! Пристигни в галоп! Но пишеше: „Твоето писмо беше много мило. Но знам: най-напред сенатът, после аз. Ако дойдеш след речта си да ми кажеш, че си победил в сената — а аз очаквам това, мой Луций! — с радост ще те посрещна…“
17
Префектът на Рим, главният претор и едилът — тези три високопоставени личности — отговарят пред императора за безопасността, спокойствието и морала в града. Те се събраха в канцеларията на градската префектура в Субура, четвърти римски район, близо до храма на богинята Телус193. Тук се помещаваше римското стражево управление. Тук седнаха тримата големи сановници, един от друг по-надменни: преторът поради това, че е съдия по волята на народа; едилът — защото народът му бе поверил да бди за порядъка и нравите в Рим; префектът — като властелин на града.
Обаче и тримата надути сановници знаеха, че народът хабер си няма от тяхната важност и пет пари не дава за тяхното съществуване; че всъщност те седят тук само поради благоволението на императора и че едно помръдване на кутрето на Макрон означава хиляда пъти повече, отколкото и трите им внушителни персони, взети заедно. И сами страхувайки се от това кутре, те предаваха страха на подчинените си. Особено на вигилите194 и съгледвачите, които между другото имаха задължението да следят и артистите и да дебнат какво говорят на народа. Дълбоко в себе си и тримата са против всякакви представления на артистите и комедиантите. Тъй като почти няма игра, в която тези лумпени да не осмиват техните благородни личности. Наистина цензурата е много строга. Едилът знае това добре. Лично по три пъти проверява всяка дума. Само че тези размирници не се придържат към одобрения текст. Винаги успяват да вмъкнат някакъв намек или подигравка. И преторът знае това добре. Неговите хора би трябвало да действуват по-твърдо. Щом дори и една думичка на артистите им се стори подозрителна, веднага да извикат, вигилите и… както се полага… да преустановят представлението, да разгонят публиката, да арестуват артистите, да им ударят по един хубав бой и — вън от Рим! Но тук има една подробност: канцеларията на Макрон е издала нареждане — ето го, черно на бяло; според него полицията трябва да е снизходителна, защото сам императорът желае народът в театъра да има чувството за демокрация и свобода на словото. Браво! Хем изпраща артистите на заточение, защото застрашават с бунт държавата, хем — си затваря очите. Но как да се познае в какво точно се крие заплахата за държавата? Понякога в театрите се говорят такива неща, че ужас да те обземе, а публиката мълчи. Друг път излети само една думичка и — буря сред народа!… И хм, високопоставени магистре, носиш отговорност за това. Тежък е животът на сановника.
И така подир всяко представление на артистите и Комедиантите се мъкне цяла чета от вигили и съгледвачи. Облечени цивилно, специално обучени, за да следят незабелязано как бунтарите подстрекават народа, те тичат моментално при началството, щом уловят нещо. Известно време беше по-спокойно. Половината трупа на Фабий се намираше в изгнание за една година. Останалите не смееха много да рискуват, пазеха се. Съгледвачите се влачеха по петите им, а също така следяха и дребните джебчии, подслушваха носачите около обществените клозети и… си живееха спокойно. Но откакто се върна Фабий — мира нямат. Тук вече не ставаше дума само да наблюдават представленията, а добре да преценяват всяка дума, тъй като този опитен мъжага умее винаги лукаво да се измъкне.
Тримата сановници бяха получили сутринта тревожна информация за вчерашния ден. Пак този хитрец Фабий! Затова сега седят тук и разсъждават. Префектът на Рим е известен радикал: аз бих наредил да го набият с камшик и отново три години изгнание! Главният претор е юрист: аз бих се отнесъл към факта от гледна точка на римското, право; бих го изправил пред съдебен трибунал.
— Аз бих послушал най-напред нашите хора — произнесе на глас винаги предпазливият едил.
Така и стана.
Пред строго изопнатите лица на тримата сановници се изправиха двама от съгледвачите Луп и Руф. Кръглото коремче на дребничкия Руф се гърчи от безпокойство, увехналата кожа на костеливия Луп е побеляла от страх. Обикновено ги изслушваше само един от началниците. Днес — и тримата!