Префектът даде думата на Луп. Той говори гладко, обмислено: с разрешение на цензурата бе обявено за снощи представление на Фабий Скавър и трупата му, което трябваше да се състои под Пинциум195 край градината на Помпей. Акробатика, жонгльорство, танци и шеги…
— Явих се там навреме. Танцът, танцът — беше чудо! Една жена — акъла ти взима! Гърди — ей такива, цялата се тресе, върти задник…
— Без глупости! — каза сухо префектът. — А Фабий?
— Фабий гълташе пясък, парчета стъкло, огън, ама не му вървеше. После се разпя някакви неприлични песнички…
— Какви?
— Съвсем невинни. За стария обущар и неговата невярна жена, после за един войник-самохвалко…
— Познато — каза едилът. — А после?
— После… разни майтапи с една маймунка, която си бил донесъл от Сицилия. Какви ли номера не правеше тая маймунка! А дупето й — съвсем голо, и току ни го показваше и се чешеше по него…
— Пфу, безсрамник! — каза преторът. — За Фабий искаме да чуем!
— Ами и той правеше разни мръсотии, господине. Пипаше хубавичката танцьорка по кълките, по гърдите. А пък какво й говореше!…
— По-нататък?
— По-нататък — Луп се замисли, — нищо повече. Все едно и също. Нищо опасно за държавата. Фокуси, майтапи и това беше всичко.
Преторът се обърна към префекта:
— Ужас! Как просташки се изразяват в Рим. O tempora, o mores!196
Префектът заговори:
— Е, добре. Вие твърдите, че сте видели Фабий под Пинциум. Как ще ми обясните тогава факта, че в същото време той е играл и на другия край на Рим, отвъд Тибър?
И двамата мълчаха.
— Как е възможно това?
— Не знаем…
— Какво се е случило отвъд Тибър, също ли не знаете? За какво сте ми тогава?
Руф започна объркано:
— Ето как стояха работите… Като отивахме към Пинциум, както ни бе заповядано, изведнъж отнякъде долетя Прим: момчета, вика, веднага обратно, Фабий и компанията му правят сцена край склада за вино, до кожарските работилници на сенатора Фаст!… Разбрах, че тук има някаква грешка. Оставих Луп под Пинциум и хукнах към Задтибрието. Точно започваха. Нещо там за богиня Фортуна…
Руф разказваше обстоятелствено, дълго, объркано и важно.
Ние няма да го слушаме. Да видим как точно са стояли нещата:
Беше мека пролетна вечер. Откъм Яникулум долитаха благоухания. В четирите ъгъла на малкия площад пламтяха факли и обозначаваха квадрата на утъпканата като харман сцена. В единия край свиреха флейти. На сцената изтича с дребни стъпки богиня Фортуна. Тя бе нежна, прелестна и може би поради това малко приличаше на богиня или пък тъкмо поради това бе божествена.
Син хитон, извезан със сребро, в черните коси — жълта панделка. В ръцете й — огромният рог на изобилието.
Преторът се усмихваше:
— Възвишено и забавно зрелище!
Но префектът вървеше като куче по диря!
— А какво правеше Фабий?
— Него го нямаше там — каза Руф.
— Изобщо?
— Още не беше дошъл. — Руф усети, че опасността е преминала и гласът му стана уверен.
Префектът продължаваше да настоява:
— Видя ли го? Позна ли го? Това сигурно ли беше Фабий?
— Видях го. Познах го — отговори Руф.
Преторът все така се усмихваше:
— Е, продължавай, Руф!
Изведнъж пред Фортуна изскочи застарял мъж. Пръстените, скъпоценните камъни блеснаха в мъждивата светлина на факлите, когато той вдигна умолително ръце: „О, възвишена и прекрасна богиньо, дарителка на щастие, чуй моята молба. Аз съм богат. Имам повече от сто роби, имам власт, имам всичко, но за да бъда щастлив, ми липсва жена. Не жена каква да е, а жена безумно красива, която знае всички вълшебства на любовта…“
Богинята танцуваше около него и се усмихваше.
— А може ли да бъде глупава?…
— Това не би ми пречило, прелестна красавице. Напротив!
Тя се разсмя:
— Знам, знам. Хайде, дръж! — Наведе рога и от него в ръцете на богаташа падна статуйка на момиче — толкова красиво, та чак дъхът ти да спре…
Преторът се усмихваше:
— Не ви ли казвах, римляни, че тази игра е невинна? Фабий вече поумнява.
Едилът ококори очи:
— И какво стана после?
Руф продължи разказа си.
Човекът постави статуйката на земята, Фортуна извади от рога вълшебен воал, разпростря го пред статуйката, размаха го и на нейно място се появи прелестна девойка. Богаташът я прегърна през кръста, започна да я целува и тръгна с нея…
Сановниците преглътнаха.
Преторът подкани Руф:
— Продължавай!
А Фортуна, продължавайки да танцува, раздаваше щедро дарове. На сцената излезе сенатор и помоли за отличителни консулски знаци… Конникът-банкер получи още един сандък злато… Винарят — бъчва вино… Ах, как хубаво замириса това вино! Дали беше от бъчвата или от близките императорски винени складове? Миришеше упоително… Воинът получи венец на герой. Префектът…