Выбрать главу

Префектът извика:

— Кой префект? Префектът на Рим или преторианският?

Руф сви рамене:

— Не забелязах тази подробност, господарю. Знам само, че…

помоли Фортуна за градина, пълна с кипариси и палми, с три езера, стадион, девет храма и шпалир от мраморни статуи…

— И ще кажеш ли, стари лъжецо, че ще ги получи? — разгневи се префектът.

— Навярно да. Богинята му каза: иди си у дома и там, в градината, ще намериш и статуите, и дърветата, и езерата, и стадиона.

Преторът обърна очи към тавана:

— О, Марк Тулий Цицерон197, прости му, че така злоупотребява с твоя майчин език!

Руф го погледна недоумяващо.

Префектът вече се ядосваше:

— Ще узная ли най-сетне — в името на Юпитер! — какво е правил там Фабий?

Руф се обърна към него:

— Момент!…

Тъкмо в миг Фабий се появи на сцената одърпан, мръсен. От него се разнесе цялата смрад на кожарските работилници, на бълхите и мръсотията. Поклони се неопитно на богинята: „И аз бих помолил за такава градина.“ Рогът на изобилието се наведе, изсипа в ръцете на Фабий саксийка с малък кактус. Лицето на скитника се удължи, „Някак си малка е тази градина! Но нищо… Стига ни, колкото да се зарадваме. Ала добави ми към нея, Фортуно, щастие: един хляб.“ Богинята надникна в рога на изобилието. Нищо не намери там. Намръщи се и тупна гневно с крак. „Хляб! Такава глупост! Ти искаш неща, които Фортуна не раздава, глупчо! Щастие и хляб! Ето ти на теб, нахалнико!“ Измъкна от рога камшик и танцувайки, здравата го наложи.

Префектът попита подозрително:

— А Фабий?

Руф се смути. Сега — пръста в раната. Но трябва да им се каже:

— Фабий избяга от камшика чак до края на сцената, досами зрителите. Държеше кактуса в ръце, вдигна го високо… и:

Тук виждате, квирити198, какво е справедливост! Емблемите на консула за милване красавици, огромен съд със вино и торбичка злато, победният венец, градината, заслуга на бащата! О, всичко — слава, мощ, пари, любов, се сипе все на левия бряг на Рим. Защо рогът на благоденствието се накланя все над богатото, над алчното коляно? Нима човекът друг е зад реката? Или понеже е в мизерията и нечистотата, навярно вече и човек не е?

— Това е бунт! — избухна префектът. — Подстрекателство срещу държавата!

— Не бих казал — възрази спокойно преторът. — От гледище на римското право не може да се докаже по същество, че това е противодържавно деяние. Упреците се отнасят до богинята, не засягат държавата или Града.

— Богинята и държавата се покриват в случая — внимателно отбеляза едилът.

Но преторът го прекъсна с един жест:

— Не знаем края, римляни. Продължавай, Руф!

Когато стихнаха аплодисментите и виковете на публиката, Фортуна постави настрана празния рог, съблече божествената, си одежда и на сцената застана Квирина в червена туника, препасана с бяла лента. Тя взе паничката и тръгна между хората да събира пари. На една крачка подир нея — ръководителят Кар с хищен поглед, за да не изпусне и половин ас. Зад сцената дрънкаха две китари; Фабий, раздърпан и мръсен, започна да пее, като жестикулираше и гримасничеше:

Зад Тибър си живеем като в рая, там можем да миришем вино, ако не да пием. Наяжда се човек със аромат до края, чак го боли кратуната и пъшка; във този аромат той плува като в мляко въшка, от щастие кривят ни се устата и зяпа ни отвсякъде една зъбата. Ей, гражданино римски, добре ти е на теб, че можеш вино да миришеш, ако не да пиеш! Тоз, който го е пил, ще грохне също, оставил на света покъщнина и къща, на въздух право имаш ти, на земни, красоти. Та чуй съвет от мен: сънувай хляба нощ и ден, живей развеселен, ти имаш право да живуркаш и да се смееш умилен!

И това беше краят — каза Руф и облекчено въздъхна.

Тримата сановници се гледаха объркано един друг. Освободиха съгледвачите. Отново започнаха да обсъждат случая. Бунт ли е това? Не е бунт. Бунт е. Не е!

— Бунт е! Какво означава това: „Този, който е пил вино, ще грохне също, ще остави покъщнина и къщи“? — язвително попита префектът.

Замислиха се дълбоко.

— Какво би могло да означава? — каза благоразумно преторът. — Най-общи разсъждения…

вернуться

197

Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр.н.е.) — прочут римски оратор и писател.

вернуться

198

Квирити — първоначално название на римляните, по-късно се употребява само в речите.