Префектът извика:
— Кой префект? Префектът на Рим или преторианският?
Руф сви рамене:
— Не забелязах тази подробност, господарю. Знам само, че…
помоли Фортуна за градина, пълна с кипариси и палми, с три езера, стадион, девет храма и шпалир от мраморни статуи…
— И ще кажеш ли, стари лъжецо, че ще ги получи? — разгневи се префектът.
— Навярно да. Богинята му каза: иди си у дома и там, в градината, ще намериш и статуите, и дърветата, и езерата, и стадиона.
Преторът обърна очи към тавана:
— О, Марк Тулий Цицерон197, прости му, че така злоупотребява с твоя майчин език!
Руф го погледна недоумяващо.
Префектът вече се ядосваше:
— Ще узная ли най-сетне — в името на Юпитер! — какво е правил там Фабий?
Руф се обърна към него:
— Момент!…
Тъкмо в миг Фабий се появи на сцената одърпан, мръсен. От него се разнесе цялата смрад на кожарските работилници, на бълхите и мръсотията. Поклони се неопитно на богинята: „И аз бих помолил за такава градина.“ Рогът на изобилието се наведе, изсипа в ръцете на Фабий саксийка с малък кактус. Лицето на скитника се удължи, „Някак си малка е тази градина! Но нищо… Стига ни, колкото да се зарадваме. Ала добави ми към нея, Фортуно, щастие: един хляб.“ Богинята надникна в рога на изобилието. Нищо не намери там. Намръщи се и тупна гневно с крак. „Хляб! Такава глупост! Ти искаш неща, които Фортуна не раздава, глупчо! Щастие и хляб! Ето ти на теб, нахалнико!“ Измъкна от рога камшик и танцувайки, здравата го наложи.
Префектът попита подозрително:
— А Фабий?
Руф се смути. Сега — пръста в раната. Но трябва да им се каже:
— Фабий избяга от камшика чак до края на сцената, досами зрителите. Държеше кактуса в ръце, вдигна го високо… и:
— Това е бунт! — избухна префектът. — Подстрекателство срещу държавата!
— Не бих казал — възрази спокойно преторът. — От гледище на римското право не може да се докаже по същество, че това е противодържавно деяние. Упреците се отнасят до богинята, не засягат държавата или Града.
— Богинята и държавата се покриват в случая — внимателно отбеляза едилът.
Но преторът го прекъсна с един жест:
— Не знаем края, римляни. Продължавай, Руф!
Когато стихнаха аплодисментите и виковете на публиката, Фортуна постави настрана празния рог, съблече божествената, си одежда и на сцената застана Квирина в червена туника, препасана с бяла лента. Тя взе паничката и тръгна между хората да събира пари. На една крачка подир нея — ръководителят Кар с хищен поглед, за да не изпусне и половин ас. Зад сцената дрънкаха две китари; Фабий, раздърпан и мръсен, започна да пее, като жестикулираше и гримасничеше:
И това беше краят — каза Руф и облекчено въздъхна.
Тримата сановници се гледаха объркано един друг. Освободиха съгледвачите. Отново започнаха да обсъждат случая. Бунт ли е това? Не е бунт. Бунт е. Не е!
— Бунт е! Какво означава това: „Този, който е пил вино, ще грохне също, ще остави покъщнина и къщи“? — язвително попита префектът.
Замислиха се дълбоко.
— Какво би могло да означава? — каза благоразумно преторът. — Най-общи разсъждения…