— Какво става с теб, мой драги?
Въпросът беше отправен към Авиола, който дойде почервенял и със злобна бръчка край дебелите устни.
— Тези кучета! Тези проклети кучета! Варвари гнусни! Можеш ли да си представиш: избягаха ми петима роби! В същата нощ, когато този негодяй Фабий ме подмами… нали знаеш? Зашеметил стражата, подкопали стената в парка и избягали…
— Какво са откраднали?
— Нищо. Но избягали. А другите сигурно са им помагали. Бунт на робите в моя дворец! Представи си, Сервий, каква дързост! Единият го хванахме…
Авиола обърса потта от тила си с копринения шал и продължи, като оголваше големите си жълти зъби:
— Наредих да го разпънат на кръст. За назидание заповядах да отсекат главите на двадесет от тези негодници, триста са пребити до безсъзнание…
— Правилно — кимна Сервий. — Да се наказва жестоко за бунт — е правилно.
Авиола дишаше тежко:
— Да изгубиш двадесет и пет роба! Сметни само — всеки един по петстотин сестерции — каква пара е това! Още не мога да дойда на себе си! О, богове, смилете се над мене!
Луций погледна с отвращение дебелото лице на Авиола. Има най-малко триста милиона, а така се вайка, като че ли е загубил всичко. Скъперник. Защо хората са така алчни за злато? За да имат. Икономисването и спестяването са едни от старите римски добродетели…
В същия миг Сервий и дебелият Авиола се поклониха на един още по-дебел мъж с приветлива усмивка. Луций веднага го позна. Сенатор Хатерий Агрипа. За него се говори, че е доносник. Но никой няма доказателства. Агрипа понесе своя огромен корем нататък. И двамата сенатори бяха пронизани от една мисъл: „Сигурно и мен ще ме предаде някой ден! Пази се от него!“
Гонг. Втори. Трети.
Сенаторите влизаха под свода на храмовия кораб и вървяха — величествени и бели — бавно към своите кресла.
Срещу тях стояха три мраморни статуи. Отляво божественият Октавиан Август, в средата — богът на войната Марс Ултор и отдясно — Тиберий. До статуята на Тиберий седнаха принцът Калигула, Макрон и двамата консули Гней Ацероний и Кай Понтий.
Луций стоеше зад креслата на сенаторите между едилите, квесторите и съдиите. Когато зърна Калигула, той пребледня. Отново си спомни, че Калигула никога не го е обичал, че му завиждаше за успехите на хиподрума и стадиона. А сега ще слуша речта му. Как ще я прецени? Дали ще я отрече? Луций дишаше с хрипове.
Към жертвеника пристъпиха понтифексът и харуспексът205. Обляха заклания овен с благовония. Гадателите подвикваха радостни вещания, прочетени по вътрешностите на животното. Овенът бе предаден на огъня, засипан с билки и ароматният дим се понесе към храмовия купол, където светеха пламъчетата на факлите.
— Благодарим ви, о богове, за предотвратяването на войната, за опазването на мира!
Ликуването на повечето от сенаторите беше фалшиво. Война — та това за тайните членове на търговските сдружения е най-благодатният извор на печалби. Но сега бе необходимо да се играе на възторг от мира.
Заседанието откри консултът Кай Понтий. Той приветствува наследника Гай Цезар, който се изправи сред аплодисментите, прегърна Макрон и пръв го поздрави по случай рождения му ден; аплодисментите се усилиха; после го прегърнаха двамата консули. Макрон, облечен в походната униформа на преториански префект, разкрачен като главнокомандуващ на бойно поле, стоеше неподвижно.
Консулът Понтий предостави думата на сенатора Рупертилий. Той се изправи и с глас, разтреперан от вълнение, поднесе на Макрон благопожеланията на селата. Прегърна го и отново седна в креслото си, демонстрирайки вълнение, както останалите петстотин деветдесет и девет сенатори, които поздравяваха Макрон с вдигната ръка. После стана сенаторът Менол и обяви, че ще прочете писмото на императора.
За тези единадесет години, откакто императорът напусна Рим и гинеше в отшелничество на Капри, сенатът беше свикнал с неговите писма. Не минаваше нито едно заседание, без да пристигне писмо от Тиберий. Това бяха писма, пълни със зряла мъдрост, понякога ласкаво упрекващи припрения подлизурко, друг път настойчиво изискващи наказание за изменника на родината или пък иронично осмиващи дребните душички на големите сановници.
Но днешното писмо се очаква с голям интерес, защото из Рим се шепне, че императорът е вече пътник, и от писмото ще се узнае много, макар човек и да не вижда ръкописа. Освен това императорът ще съобщи на сената за своя наследник, а това също така ще изясни положението.
— „Нека от все сърце и аз, и вие, уважаеми отци, да благодарим на безсмъртните богове, че нам, смъртните, на които са поверили властта над по-голямата част от света, са дали и Гней Невий Серторий Макрон. Какво чувство на утеха, дори не бих се поколебал да кажа — на спасение — изпитах, когато след отстраняването на предателя Сеян, можах да предам ръководството на преторианците и грижата за държавата в ръцете на мъж толкова честен, справедлив и достоен за уважение, какъвто е моят Макрон. И днес, когато с помощта на множество мъдри римски синове ни се удаде да предотвратим опасността от война с партите, нека преди всичко да благодарим за това на Невий Макрон.“
205