19
— През много земи минах, уважаеми отци, когато преди три години стъпих на азиатска земя, на пристанището в Пергамон.
През Витиния и Понт, през Галатия, Кападокия, Киликия чак до Цезарея в Сирия ме отнесе моят кон и духът ми се възрадва от това, което видяха очите ми.
Над всички тези краища господствува Рим. Пътищата са обточени с римските километрични колони и навсякъде, редом със статуите на божествения Август, трептят знамената с орлите на римските легиони. Imperium Romanum206 е безпределна, безкрайно разнообразна, богата на най-различни и чудновати народи и земи, чиято екзотична красота оставя дълбоки впечатления у човека.
Съседът на Хатерий Агрипа се наклони леко към него и ехидно забеляза:
— Аз очаквах сведения на войник. А то, гледай — нов Катул. Само лирика! Любопитен съм кога ще заговори за Лесбос.
Но като видя, че Хатерий слуша внимателно, уплашено вдигна вежди, намести се и, поглаждайки с нежните си пръсти диплите на тогата, впери мътните си очи в оратора.
— Където стъпи кракът на римския войник, той навсякъде въвежда римския начин на живот, който носи на варварските народи — често безпросветни, незнаещи що е писменост — римските нрави и култура. Ние носим в тези земи на сурови противоречия хуманизма, с който се гордее нашата империя.
Макрон сега с удоволствие би се разсмял. Но не може. С това обръснато лице много лошо се чувствува; в брадата поне можеш да скриеш насмешката и псувнята. А хубаво го каза за хуманизма Луций. И така убедително! Богоравните мълчат и слушат. Изобщо императорските подлизурковци са във възторг. Но и другите, по-малкият сенаторски лагер — Курион, Улпий, Бибиен, Вилан, Пизон, — са доволни. Бива си го момчето. „Добре си го е избрала Валерия — помисли си Макрон. — От Луций ще излезе човек. Особено пък ако аз, неговият бъдещ тъст, подбутна работите.“ При думата „тъст“ Макрон незабележимо се поусмихна и погледна към Сервий.
Калигула беше напрегнат. Навел глава, върху лицето му нервно играеше мускул.
Луций обясняваше кое е едно от слабите места на римското владичество над света. Империята има ахилесова пета на изток: царството на партите. Вече почти триста години, от времето на първата война между Рим и Картаген, върху развалините от огромната империя на Александър Македонски израства държавата на Великия цар, както партите наричат своя вожд. Тяхната столица, неизвестният доскоро Ктезифон, се замогна, разхубавява и се стреми да догони не само Александрия, но и Рим. Великият цар на партите Артабан се е възгордял от бойните си успехи със съседите. Варвар се е издигнал над варварите и в стремежа си да стане втори Александър застрашава със своята надменност и ненаситност свободата на народите край източната граница, които са приятелски настроени към Рим. И в момента, когато му се прииска да подчини Армения, на чийто трон бе поставил своя най-голям син Аршак, се намеси Тиберий. Умната политика е по-скъпа от златото и от сто въоръжени до зъби легиона. Императорът отправи на изток Фраат, сина на бившия цар. Фраат великолепно познаваше римския начин на живот, но стъпвайки на сирийска земя, той го пренебрегна и скоро тежко се разболя. Тиберий е избрал сега за съперник на Артабан мъж от същия род, на име Тиридат. По такъв начин варварите, опълчени едни срещу други от стратегическите ходове на Рим, се взаимно унищожават и изтребват. Рим искаше да избегне войната с Великия цар. И римската политика постигна това, като превърна Великия в малък.
Луций е дипломат. Той само намеква за начините на борбата. Но всички добре знаят как стоят нещата: Рим насъсква съседите на Артабан, издига против царя роднините му; Рим има свои хора в самия дворец на Артабан в Ктезифон, подкупва със злато подчинените на Арсак.
Сложната политическа ситуация, пълна с интриги и ненадейни конфликти, става благодарение думите на Луций ясна и разбираема: Рим, който някога е покорил със своята сила света, сега се стреми да го задържи в ръцете си с хитра дипломация и тактика. Насоката е определил сам императорът с помощника си Макрон. В духа на тази политика действуват легат Вителий и неговите хора.
Старият сенатор Улпий слуша сина на Сервий с нарастващо недоволство. Умен младеж, безспорно. Но какво общо има неговата хитрост със старите римски добродетели? С републиканската демокрация? Насилия, интриги, измами. Улпий винаги е бил против тези методи. Те са му противни и сега. Той слуша намръщен.