Съдържателката на лупанара — Памфила Алба, бе още млада жена. Дори би могла да се хареса, ако не бяха изпъкналите й сини очи и хищната гънка около устата. Тя се появи в дълга аметистова палла и бял копринен шал. Поздрави гостите и им предложи жълтъци, охлюви и екзотични плодове, които бяха още рядкост в Рим: фъстъци и банани. За пиене — родоско, а след това и силно самоско вино.
Повечето маси бяха вече заети. Предимно аристократи със сенаторско положение и неколцина от конническото съсловие. Те се поздравяваха помежду си. Роби-евнуси разнасяха ястия и вино. Робини предлагаха съдини с розова вода за оплакване на пръстите. Гостите разговаряха и ядяха. Жени нямаше.
— Нашите дами се назлъндисват — ухили се Прим и се обърна към Памфила: — Кога ще се появят твоите срамежливи звезди? Отдавна е нощ.
— Груб си както винаги — каза Юлий. — Има време…
Памфила се усмихна:
— Колкото по-голяма е жаждата, толкова по-сладко е утоляването. Скоро ще се появят, многоуважаеми Бибиен.
Лупанарът на Памфила се гордееше със забавленията, с изискани забавления, които според съдържателката трябва да предхождат и подготвят любовните изживявания. По елински образец нейните проститутки бяха хетери, жени, които умеят да рецитират, пеят и танцуват. Тя режисираше техните изпълнения, наблюдаваше поведението и маниерите им. „Моето заведение е за цвета на Рим — казваше Памфила. — За най-изисканите благородници.“
— Ще пукнем тук от тази изисканост — вметна Прим. — Трябваше да отидем в някой моряшки бардак отвъд Тибър.
Робини разпръскваха благоухания из атриума и посипваха мраморния под с минзухари.
Хетера в мъжко облекло, цялата бяла, рецитираше любовни стихове от Тибул222.
— Ти, Луций, сигурно само за това си мечтал по целия път от Сирия насам, умирал си от нетърпение като юноша тази хетера да ти предложи стихове на Тибул вместо прегръдката си!
— И ти си ми бил поет, Прим! Така да унижаваш колегата Тибул! Засрами се!
— Всичко си има своето място и време — сърдеше се Прим. — И вие само се преструвате, че много ви харесват стиховете, а всъщност си мислите каква да бъде: чернокоса или блондинка…
Момичета поднесоха на всеки гост по една лилия. Дълго стъбло, бял цвят, упойващ аромат. А който желае и целувка. Музиката, долитаща иззад завесите, се приближи и усили. Под звуците на флейта излязоха три грации — танцьорки — и веднага след тях се появи гъркиня, която с ясен глас запя стихове на Анакреон в съпровод на лира.
— Нали ви казах, че ще пукнем от изисканост — извика Прим. — Трябваше да отидем другаде…
Чаша след чаша се изпразваха. Глава след глава се замайваше.
Но тъкмо посред изпълнението на любовните стихове от Сафо и страстния танц на нежното момиче от Лесбос стана скандал. Край една от масите, скрита зад лавров храст, лежеше сенатор Хатерий Агрипа. Той отдавна се наливаше с неразредено вино и бе вече пиян. На коленете му седеше малка етиопка и Агрипа я захапа за рамото. Момичето изписка, разгърна клоните и избяга. Хатерий се блъскаше в храста и бълваше ругатни. Всички се обърнаха към него. Юлий пребледня: „Татко!“
— Памфила — викаше Хатерий към съдържателката на публичния дом, — що за диви котки имаш тук вместо жени? Заповядай да я набият тази мърла, та да знае как трябва да се държи с един високопоставен гост! И ми изпрати някоя по-кротка!
Памфила дотича, извини се и го заведе обратно на масата. Стената от лавър се затвори зад него. Отдалече се чуха виковете на момичето, което биеха с бич.
Юлий Априпа беше блед, стискаше юмруци. След малко стана и си отиде, без да продума.
— Срамува се заради баща си — каза Прим. — И той като нас предполага, че баща му е доносник и страшно е нещастен. Веднъж вече се опита да се самоубие заради стария. У дома всичко му е опротивяло и затова се нахвърля на стихове, въобще на изкуството… Търси забрава в него.
Памфила доведе при масата на Луций две момичета — гъркиня и сирийка. Луций се намръщи, когато до него седна сирийката. Памфила веднага разбра.
— Ах, колко съм нетактична — предлагам на госта си това, на което се е преситил.