Мястото на сирийката зае римлянка.
Музиката промени багрите си. Вместо нежните, протяжни тонове на кларнетите зазвучаха ритмични удари по тимпани и задрънчаха тамбурини. Благоуханният въздух затрептя от страстната мелодия на сиринкса.
Четири кападокийки с тъмна като кафе кожа изпълняваха сладострастния танц на Астарта и нейните жрици, потрепвайки с коремите, задниците и раменете си. Загадъчната богиня стоеше неподвижна, черна и прекрасна. После бавно започна да се раздвижва и тя, забулена в черни и бели воали; краищата на пръстите й трепкаха, дланите й пърхаха като пламъци около главата, бялото на очите и зъбите й святкаше ослепително върху тъмното лице; движенията ставаха все по-предизвикателни; богинята и жриците изпадаха в екстаз, воалите се виеха като вихрушка… Изведнъж в атриума стана душно, танцьорките издаваха задъхани стонове, захвърляха шаловете си, тънките сребърни гривни над глезените им звънтяха; една по една се свличаха на пода, прималяваха от страст, отдавайки се на въображаемите си любовници. Нетърпеливите гости грабваха момичетата и ги отнасяха като плячка зад завесите. Луций пиеше тежко вино, кръвта бушуваше в жилите му, мачкаше стегнатото тяло на момичето, дишаше тежко.
Евнусите запалиха в атриума нови светилници. Появи се красива, стройна жена, облечена елегантно като благородна римлянка. Върху бялата, копринена палла — червено наметало, извезано със златни лозови листа. Кларнетите пееха приглушено и меко. Тя не танцуваше, а по-скоро пристъпяше плавно като пантера. Жената, цялата забулена, се спря. Но не опря движението на тялото й. Олюляваше бедра, виеше рамене и бавно подаваше изпод наметалото си малка длан, нежна китка, лакът, после цялата ръка чак до рамото. Тялото й се огъваше като тръстика. Между диплите се показа голо коляно и отново изчезна. Безкрайно бавно падаше наметалото, с предизвикателни паузи и плавен танц се разголваха почистените мишници, заобленото бедро. Малките гърди изскочиха от разреза на хитона и пак изчезнаха. Гледката бе вълнуваща: с възбуждащо забавяне жената ту откриваше, ту скриваше прелестите на Венера. Разпалваше нагона у мъжете. Полуголата красавица се въртеше с прелъстителни движения, сваляйки останалото облекло. Дива красота! Въздухът, пропит с нард и амбра223, трептеше от напрежение. Мъжете дишаха все по-тежко и по-бързо. Изведнъж жената застана съвсем гола, боса, тежката прическа се разпиля на потоци коси по раменете и гърба й.
В същия миг завесата на главния вход се разтвори, ала номенклаторът не се показа, за да обяви гостите. В съпровод на двама брадати мъже влезе жена. Средна на ръст, силно гримирана, с едри гърди и широки бедра. Облечена в бяла палла със златна бродерия, пурпурно наметало, закопчано на рамото с голям топаз. Изпод покривалото, което носеха омъжените жени, се подаваха светлоруси коси. Тя се спря посред атриума, а съпровождащите я — почтително на крачка зад нея. Всичко изведнъж стихна. Музиката секна, танцьорката се вцепени и заднишком напусна сцената.
Жената се усмихваше. Тя се забавляваше от ужаса, който предизвика нейното появяване. Благородна римска домина — в лупанар. Наслаждаваше се на ужаса. Бавно местеше поглед от човек на човек, сякаш търсеше някого. Пронизителните й очи се впиваха ту в едно, ту в друго лице. Хетерите, които не се бояха от никакъв мъж, изтръпнаха пред тази жена. Скупчиха се под статуята на Изида и гледаха притихнали.
Жената мина през атриума и стигна до масата на Луций и лавровия храст, зад който Хатерий Агрипа се забавляваше с едно голо момиче. Обезпокоен от внезапната тишина, той стана и разгърна клоните.
— О, красавице — викна Хатерий към жената, — ела при мен! Имаш такива прелестни телеса, че стигат за една кохорта. Ти си жена по мой вкус!
Като се олюляваше, той тръгна към масата. Единият от съпровода, който бе по-близо до жената, му прегради пътя. Хатерий така го блъсна, че той падна, и хвана жената под ръка:
— Ела при мен, красавице! И си покажи прелестите! Ще получиш три ауреи…
Вторият мъж удари Хатерий, но той само се олюля; притече се и първият. Пияният сенатор отблъсна и двамата, втурна се с огромното си тяло напред и сграбчи жената за раменете, като неволно дръпна една къдра от светлорусите й коси. Жената изписка, но бе късно. Перуката падна и се показа теме с щръкнали рижи коси. Двамата съпровождащи светкавично покриха жената с наметало и я отведоха зад завесите.
Гостите гледаха изумени. Луций също. Лицето на жената му се струваше познато. Познат му бе и този писклив глас. Не, не, навярно греши. Това не е възможно! Но разказваха, че така ходел по кръчмите, че се забавлявал с този маскарад…