Преди още Луций да довърши мислите си, завесата се разтвори и онези тримата влязоха преоблечени: това бяха императорският наследник Калигула и неговата компания за нощни приключения — известните артисти Апелес и Мнестер. Хатерий отчаяно извика и побягна.
Гостите наскачаха. Възторжено приветствуваха всенародния любимец:
— Ave, Гай Цезар! Добре дошъл, скъпи наш! Седни при нас! Удостои ни! Пийни с нас! За радостта, че те виждаме!
Наследникът вдигна ръка за поздрав и като се усмихваше, викна:
— Веселете се, приятели! Тук всички сте мои гости!
— О, мой Гай! — възкликна Луций и забърза към него с разтворени обятия.
Калигула присви очи:
— Я виж ти! Луций Курион! — И той протегна ръце към Луций и подаде страната си за целувка.
— Щастлив съм, че след толкова години отново те виждам, мой предраги Гай! Ще ми окажеш ли тази чест да седнеш на моята маса…
Калигула пристъпи към масата на Луций, поздрави Прим Бибиен и полегна срещу Луций. Даде знак на двамата артисти да седнат от двете му страни.
— Вино! — извика Луций на Памфила, която още трепереше. — Ще ми разрешиш ли, мой скъпи, да пия с теб за щастливата ни среща?
Калигула се засмя:
— С удоволствие. Гърлото ми пресъхна в тези парцали! Ама че беше нахален оня дебелак… как се казва?
Мнестер смело се намеси в разговора:
— Ти се превъплъщаваш по-съвършено и от нас, артистите, мой божествени…
Прим му пригласяше:
— Походката ти е лека като на жена, маниерите — изящни…
— Как се казваше този човек? — обърна се Калигула към Луций, като се преструваше, че не е познал Хатерий.
Главата му виси на косъм, помисли си Луций. Но нали беше пиян?! И той запелтечи:
— Не знам, мой драги. Толкова години не съм бил в Рим… Някакъв пиян…
— Хатерий Агрипа, сенаторът — обади се глас зад тях.
Грозната уста на Калигула се изкриви в иронична усмивка. Той не откъсваше очи от Луций: „Ти не знаеш Хатерий Агрипа? За три години си забравил лицето му? Много бързо забравяш. Но не се бой за него, Луций! Беше пиян. Ще му простя.“
Памфила сама наливаше от амфората самоско вино в кристалните чаши. Луций бе почервенял. Чувствуваше, че не е угодил на Калигула. Виното му дойде съвсем навреме. Той се обърна към статуята на богиня Изида, която Калигула особено обичаше:
— Ти винаги си бил великодушен, мой Гай. Аз отливам за всемогъщата Изида и пия за твое здраве!
Чашите звъннаха. Луций забавляваше бъдещия император с епизоди от Сирия, като ги редуваше така, че да го заинтригува.
Лупанарът „В лоното на Венера“ продължаваше своя привичен живот. Вихрената игра на всяка танцьорка свършваше в обятията на някой от гостите. Венера съблазняваше Марс, а се получаваше впечатление, че Марс е съблазнил Венера. Огърлиците от глигански зъби около шиите на германките се късаха както цветните гирлянди, опасващи колоните. Венците от минзухар падаха от челата на гостите и увяхваха смачкани и стъпкани на пода. Прическите на жените се разрошваха под пръстите на мъжете. Парчетата от кристалните чаши раняваха босите ходила на леконогите музи. Вакханките224 вече биха пияни. Безверието, което римските аристократи бяха внесли тук, тирсът на Дионис промени с един замах в блаженство. Изисканият лупанар се превръщаше в долнопробен публичен дом.
Калигула предложи на двамата артисти да се забавляват както си искат. Апелес отиде при свои приятели на близка маса. Мнестер си избра една египтянка. А Прим отиде с бяла гъркиня зад оранжевите завеси.
Калигула и Луций останаха сами, съвсем забравили защо са дошли тук. Стари приятели, срещнали се отново след три години! Каква радост! Каква обич между старите приятели! Ту единият, ту другият стиска горещо ръката на приятеля си, усмихват се, дружелюбни и ласкателни слова глъхнат в шума на гръмката музика.
Лицемерната игра започна великолепно.
Калигула прегърна Луций и заговори с весел, сърдечен тон:
— Ах, да знаеш, приятелю, как ти завиждах някога на стадиона! Сигурно съм бил жълт-зелен от завист, когато мяташе копието на десет стъпки по-далеч от мен. Колко време мина оттогава! Колко глупава и детинска изглежда днес тази моя някогашна завист!
Луций не очакваше такова откровение. Нито пък този приятелски, сърдечен тон. Притваряше очи обезпокоен, напрегнат, недоверчив.
— Щастлив съм, че така говориш, мили Гай…
— А какъв малчуган съм бил редом с теб при мятането на диск или при езда — смееше се Калигула, потупвайки по рамото приятеля си. — С пълно право ни очароваше и тогава, и днес. Речта ти в сената бе блестяща…