— „Свещено спокойствие се разля в Източните и Западните провинции, по нашите земи на север и на юг, и освободи всички кътчета на империята ни от страха пред нашествениците. Внезапните щети, нанесени на отделни граждани или на цели градове, императорът щедро обезщетява. Градовете на Азия отново се изграждат, провинциите се охраняват от изнудвачеството на чиновниците. Честните хора могат винаги да си възвърнат своите блага, недостойните ги постига наказание, макар и късно, но сигурно.“
— Тези там, двамата, убитите, наистина ли са били лоши, Фабий? Какво са направили? — шепнеше Квирина.
Фабий сви рамене. Историкът повиши глас:
— „Благосклонността се ръководи от правото, достойнството зависи от заслугите.
Нашият велик император напътствува нас, своите съграждани, към благородни дела, с каквито той самият се прославя. И въпреки че представлява най-висшата власт и сила в държавата, чрез примера си той се издига още по-високо.“
Междувременно тълпата под рострите съвсем намаля. Останаха само няколко десетки страхливци, които не се осмеляваха да си отидат. Забили поглед в земята, те се срамуваха за Патеркул, срамуваха се за себе си. Луций също остана. Патеркул продължаваше да чете. Думите, които до преди малко се възнасяха със самодоволство към белите статуи на боговете и богините и достигаха чак до архитравите233 на храма — сега пълзяха в тъмната уличка подир телата на осъдените, покрай стените на Марцеловия театър, към реката.
Гласът на Патеркул бе пресипнал, речта му — накъсана:
— „… нашият велик император ни напътствува… към благородни дела… Бил ли е някога животът ни по-весел, отколкото е сега, по време на неговото владичество?… Кога цената на житото е била по-ниска?…“
Оредялата тълпа се развълнува. Гневни викове летяха към трибуната:
— Подлец!
— Мръсник!
— Внимавайте какво говорите, граждани!
— Да ти плюя в устата, гад такъв! Той е лъжец! Долу лъжеца!
Патеркул изчезна от трибуната: Народът се разпръсна. Фабий кимна на Квирина. Те тръгнаха подир труповете, които робите влачеха към реката. Тибър бе мътен от калните планински води.
Хвърлиха труповете във водата. Реката не се разпени, не се разбунтува. Погълна ги с глухо бучене.
Червеното небе тъмнееше, мраморните колони на храма светеха като избелели човешки кости. Откъм острова посред Тибър, където в колибите край храма на Ескулап234 умираха от неизлечими болести робите, изхвърлени тук от своите господари, се чуваха чак на брега отчаяни вопли.
Квирина с широко отворени от ужас очи трескаво стискаше ръката на Фабий.
23
Тесерите235 за представлението в театъра на Балб бяха мигновено раздадени; хората се биеха за тях. На десетте хиляди места искаха да седнат двеста хиляди зрители. Тези, които нямаха късмет да получат, обиждаха ликторите на едилите, наричаха ги простаци и свини и шумно отиваха към кръчмите около театъра, за да се утешат поне с каничка вино.
На горните редове, определени за плебса, хората се тъпчеха още отрано, за да си осигурят по-хубави места. Преторианската кохорта, разположена в театъра, следеше за порядъка. Центурионът се усмихваше презрително: и най-простият кърпач се мушка между тълпата, разнася воня около себе си и си мисли, че е някаква важна личност, щом като си е осигурил тесер. Всеки простак от пристанището, дето сутринта е мъкнал чували, сега се разполага на седалката, яде диня и плюе семките във врата на тези, които седят пред него. Ще ви дам аз да се разберете, мръсни голтаци, мислеше си центурионът, уверен, че тук той е най-важната персона.
Голям майтап ще падне. Това обещава и обявлението:
БЕЗДЪННИТЕ НОЩВИ
ще изпълни трупата на Фабий Скавър
След нея трупата на Елий Барб ще изиграе мима
ИЗМАМЕНАТА МЕСАРКА
И двете пиеси са из съвременния римски живот
СМЯХ ДО ПРИПАДЪК!
Голям майтап ще падне, Фабий Скавър е дявол мъж. Пияница. Шегаджия. Може да ти се пръсне коремът от смях. А пък как умее да води за носа подслушвачите! Ха-ха-х-а! Да пием по този случай! Какви ли ще ги надроби днес този наш уличник? „Наш уличник“ бе казано с обич. Разреденото вино тече отвисоко, с шуртене, в гърлата. Наслука, Фабий!
Фабий, целият изпотен, тичаше зад завесата насам-натам, а около него — артистите и помощниците.
— Пещта поставете в дъното. Нощвите — в десния ъгъл. Още по-нататък! Така. Къде са бъркачките? А къде е четвъртата? Сложихте ли кал в нощвите? Но не много — да не се удави едилът! Хляба мушнете в пещта…
После той изтича в гримьорната да огледа костюмите на артистите. За себе си имаше предостатъчно време. Когато се връщаше от женската гримьорна, изскочи чиракът на хлебаря. Върху рижата му перука бе накривена бяла шапчица. Лицето — побеляло от брашно, очите — сияещи.
235