— Добре ли изглеждам?
Той целуна набрашнената уста.
— Да, Квирина. Прелистен чирак си!
Те се гледаха влюбено.
— Фабий! — чу се откъм сцената. — Фабий, къде си?
— Идвам! Идвам!
Тя го хвана за ръката.
— Страх ме е, Фабий…
— От какво, момичето ми?
— Ей така. Не знам. Изведнъж ме хвана страх… като че ли нещо ще се случи… за тебе ме е страх…
— Глупавичката ми! Не се бой от нищо! — И тичайки към сцената, се засмя: — И добре печи!
Удоволствието от гладиаторските игри бе забранено по времето на Тиберий. Старикът от Капри не понасяше кръв. Затова театърът бе на почит. Затова така се тълпяха хората. Вече и сенаторските места бяха заети, преторът седна в ложата срещу ложата на весталките236. Ликторът вдигна фасции и съобщи:
— Внимание! Императорската принцеса Друзила идва!
Посрещната с аплодисменти, в ложата на весталките, между Ения и Валерия, седна бледа, хубава девойка, сестра и любовница на Калигула.
Преторът даде знак с кърпичката си. Публиката стихна. Задължителните кларинети се обадиха с провлечена мелодия. Завесата се разтвори. На сцената бе нощ. И фурна. Мъждукаха светилници. Пет бели фигури тръгнаха бавно към средата на сцената.
— Откривам заседанието на колегията на римските хлебари и приветствувам великия хлебар и председател на колегията237! — прозвуча плътният глас на артиста Лукрин.
Имената на приветствуваните глъхнеха в аплодисменти, но публиката все пак забеляза, че те са твърде дълги и доста благородни за обикновените хлебари, макар и майстори. И белите им туники бяха подчертано дълги.
Нововъведенията на Фабий не спряха дотук; той не се съобразяваше със старото правило, че само кларинети могат да съпровождат театралното представление. Та нали има и други инструменти! Засвириха флейти, дръпнаха плътни струни на китари.
Забоботиха гласовете на великите хлебари:
— Какво ново има, скъпи приятели?
— Нищо ново. Всичко си е постарому…
Гръмнаха аплодисменти и смях. Римският народ бе благодарен и за най-незначителния намек. „Ха-ха-ха! Всичко си е постарому… със стария Тибе… Млък! Мисли си, каквото искаш, но — мълчи!“
— Аз си строя нова фурна. Ще имам над сто чираци и работници — викаше с пълен глас великият хлебар Лукрин.
— Я виж ти! Ами че това ще ти струва много…
— А как върви търговията, колеги мои?
— Криво-ляво. Слабовато. Човек тича, вика от сутрин до вечер по тези безделници — чираците. А печалбата? Дребна работа, колеги мои.
— Аз си строя фурна…
— Чухме вече това. А с какво? Откъде взе пари?
Великият хлебар понижи глас. Всички скупчиха глави около него.
— Намерих му цаката. Подобрение на производството, колеги. Тайна на занаята! В нощвите се замесва половината от доброто брашно, а другата — какво да е…
— Черно? Опарено? Та това всички отдавна го правим…
— Не, не! Какво да е… Но не и брашно. Смлян фасул, слама…
— Пфу! — обади се един слабичък хлебар. — Аз не мога да правя такова нещо. Доброто ядене е по-ценно от златото!
Налетяха върху него като оси.
— Глупак! А за себе си месиш отделно, нали?
А слабичкият хлебар продължи:
— Аз съм за честната работа…
— Затова и така изглеждаш!
— Ами какво ще стане, ако едилът дойде да прегледа стоката?
Хитрият хлебар не се обърка:
— Ще му мушна в ръчичките… кесийка… ще звъннат жълтичките…
Всички се слисаха. Ококориха очи. Проточиха шии.
— Как се осмеляваш? Подкуп? Ами нали има закон?
— Веднага ще те спипат!
— Абе нека опитам. Защо не, щом сме насаме?… Нощем всичко може…
— Кълна се в Меркурий238 хитреца! После ще ни разкажеш ли как е минало? И дали е взел…
— Ще ви разкажа, защо не, скъпи колеги! И ще ви дам рецептата за хлебчето.
Завесата се спусна. Преторът се наведе от ложата, търсейки с очи едила. Нямаше го в театъра. Хитрец! Гледа да е по-настрана от всичко. Той се обърна към префекта на града, който седеше до него.
— Едила го няма.
Префектът се намръщи:
— Ще му дам да се разбере! — И след малко добави: — Не ми харесва представлението. Трябва да я затворим тази комедиантска паплач!
— Почакай, драги. От гледище на римското право засега нямаме причина…
Двамата тихо спориха през цялата пауза.
Валерия се усмихваше отдалече на Луций. Той видя това, грейна от радост и вече не забелязваше нищо друго освен нея. Друзила разказваше с равнодушна усмивка на Ения, че брат й Калигула е мило момче, е, понякога е малко груб, но човек какво ли не прощава на брат си!
238