— Безумци! С плесен се лекуват болести! Чумата, холерата…
Измамените купувачи бушуват на сцената като придошла река. Хлебарят е избягал. Чираците се присъединяват към купувачите, грабват дружно едила и го хвърлят с главата надолу в пълните с кал нощви. Виждат се само краката му, той дълго рита, размахва ги, прави опити да се измъкне, после стихва и те щръкват като дървени над нощвите.
Театърът се разтресе от смях и викове. Фабий свали пъстрия си центункул и излезе на сцената в мръсна, окъсана, закърпена туника на обикновен римски бедняк. Застана съвсем близо до публиката. И заговори разпалено, сочейки към едила в нощвите:
Вече всички разбраха, че това не е обикновена шега. Въодушевени от думите на Фабий, от неговите страстни жестове и тон, те започват да стават от местата си. Шумят, ръкомахат. Малкият чирак, който прилича повече на момиче, отколкото на момче, целият трепери. В широко отворените му очи се чете страх. Обвиненията на Фабий бият като градушка:
— Стига! — извика преторът. — Аз забранявам…
Гласът на Фабий е като удари по меден диск; никой не може да го спре:
Той млъкна. Ревът на хората довърши стиха. И веднага продължи: „Позор за сената! Позор за магистратите! Долу тези негодници и крадци!“
По знак на претора екна тръба. Преторианците изскочиха. Артистите и народът им препречиха пътя. Стотици зрители от горните редове тичаха долу на помощ. Настана бъркотия.
— Задръжте Фабий! — ревяха преторът и префектът в един глас.
Но докато преторианците се разправяха с тези, които им бяха преградили пътя към сцената — Фабий Скавър вече го нямаше там. Напразно го търсеха. Тогава те се нахвърлиха върху публиката. Демонстрацията растеше, разширяваше се и едва след час преторианците успяха да прочистят театъра, но това им струваше четирима убити и над двеста души ранени.
Центурионът дишаше тежко от умора. Но така гордо пъчеше гърди, сякаш бе спасил театъра на Балб от унищожение. Ококорените му очи, пълни със задоволство, не се откъсваха от претора и префекта: „Видяхте ли как усмирихме бандата? Видяхте ли колко съм опитен?“
Преторът и префектът седяха бледи в ложата на празния театър. И двамата бяха неспокойни. Ревът на тълпата, долитащ отдалеч, показваше ясно, че демонстрацията не е свършила в театъра, а се е пренесла по улиците на Рим.
На сутринта стените на Форума осъмнаха изписани с обидни думи по адрес на сенаторите, монополистите и магистратите, а в държавните солници край Остия хилядите роби и плебеи отказаха да работят, протестирайки срещу скъпотията.
24
Валерия искаше да се отдаде на Луций в по-романтична обстановка от тази във вилата й на Есквилин посред Рим. И го покани в летния дворец на баща си в планините Албани240. С думи го покани на вечеря, а с очи — за нощта. Летният дворец бе разположен на планинския склон над Неморенското езеро, близо до прочутия храм на Диана. Народът наричаше това езеро Дианино огледало.
Валерия излезе на терасата и се загледа към Рим. Вечерта бе хладна, влажна, но пролетта вече пъплеше от равнината към планината. Въздухът бе пропит с ароматите на пробуждащата се земя и разпукващите се жасминови пъпки. Слънцето се скриваше зад далечните покриви на римските храмове. Златният шлем на Юпитер Капитолийски грееше като светилник. Светилникът бавно гаснеше, бавно минаваше и времето. Валерия изгуби търпение, заповяда да й сложат наметалото и излезе да посрещне любимия си. Не прие да я съпровождат.
Сандалите й от кожа, боядисана с бронз, се намокриха, тя плътно се увиваше в смарагденозеленото вълнено наметало. Селяните, които се връщаха от Рим във Велитра, учудено оглеждаха красивата жена. Не я познаваха, но се досещаха защо е тук. Капризна благородна персона, която тази сутрин пристигна с абаносова носилка, съпровождана от робини и роби, в летния дворец на Макрон… Те се отбиха по каменистата пътечка край пътя. По-далече от благородниците — та да ти е мирна главата.
239