Тази мисъл изненада Сенека. Друг свят? Какъв? Къде? Невъзможно. Императорът греши. Космополитът проговори у Сенека. Той защищава единната световна държава, в която всички хора са съграждани. Няма два свята, съществува само един свят и той ще загине.
Тиберий не бе съгласен със схващането на космополита, духом и телом бе римлянин и затова се осмели:
— Ти не си ли част от римския народ? Рим не е ли отечество за теб? Ти не се ли чувствуваш задължен — та макар с мисъл и слово — да се бориш за славата на отечеството, да воюваш за Рим?
Сенека не бързаше да отговори. Не обичаше вълнението, което го изтръгваше от философското спокойствие. Стоицизмът допуска борба за човешкия дух; за него не съществуват държавни граници. И да се бориш за славата на отечеството, да воюваш за Рим — това бяха чужди за космополита понятия.
Той подхвана спокойно:
— Както знаеш, мой императоре, стоическата философия поставя душевното спокойствие над всичко. А душевно спокойствие и уравновесеност не могат да се постигнат, ако човек не се отрече от страстите си, от своя ламтеж по земните неща. Спокойствие ще постигне само този, който извиси търсенето на душевната хармония над стремежа към богатство, слава и мощ. Съвършеният дух стои високо над човешката суета, той се стреми към добродетелите, към познанието на най-висшето добро. И това познание — познанието, че всичко на света е преходно освен духа, който е вечен — му дава душевно спокойствие.
Лицето на Сенека леко порозовя, гласът му укрепна както винаги, когато говореше на своята любима тема. Тиберий кимаше глава:
— Приятно се слушат такива приказки, философе. Но като те слушам, аз стигам до извода, че никога не мога да постигна душевен покой. — Гласът на Тиберий доби метален тон: — Аз не мога да се скрия като охлюв в черупката си и да се ровя в душата си. Моите дни не са безкрайни празници, а обикновени делнични дни; аз трябва да се грижа за такива съвсем земни неща, каквито са доставянето на жито, поддържането на водопроводите, на общия ред и на този така непопулярен мир… защото се чувствувам отговорен пред историята за Рим! А пред кого се отчита, пред кого отговаря този твой душевен покой? Ах, този твой душевен покой! Пасивност е това. Отчуждение, вцепеняване, откъсване от живота! Огледай се около себе си! Твоят покой, така, както го описваш, е най-голямата ти заблуда, мой мили! Хераклит е прав: всичко на този свят е в движение, всичко тече, всичко се мени, животът се нуждае от движение, покоят е неговата смъртоносна рана…
— Уважавам възгледите на Хераклит248, но не мога да се съглася с тях. Прости ми, но авторитет за мен си остава Зенон.
Императорът се мръщеше. Фрази, слова — блестящи, гръмки и празни. С този човек никога не мога да се разбера. А аз искам да ми стане приятел! Колко по-близък ми е Нерва, който ходи по земята като мен.
И двамата мълчаха.
Сенека се увиваше в наметалото си, макар мартенското слънце да приличаше. Бавно ядеше смокини. Той не знаеше как ще свърши разговорът му с императора. С целувка или с омраза? С всички сили си налагаше да не се страхува. Въпреки това бе неспокоен и не можеше да се избави от чувството на досада. Императорът е олицетворение на безпокойствието. Той е борец. Напада, воюва. А това уморява. О, богове, почти два пъти е по-възрастен от мен, а ме надви както куче — заек!
Разочарован, императорът неочаквано прехвърли разговора върху съвсем конкретни неща:
— Донесоха ми, че някои недоволни сенатори подготвят нещо срещу мен. Може би дори заговор. С теб, Аней, почти всички са откровени. Кажи ми, какво знаеш за това?
Сенека пребледня, спомняйки си за разговора със Сервий Курион и сина му. Разкашля се. Кашляше дълго, отчаяно премисляше, обзе го страх.
— Сенаторите не са откровени с мен, мой цезаре — започна той предпазливо. — И как биха могли да бъдат! Сам знаеш, че те не обичат философията, която е всичко за мен. Бих казал, че по-скоро ме ненавиждат. Аз съм за тях от повишените, бивш конник. Живея тихо и скромно. Защищавам пред съда еднакво и обущаря, и сенатора. Не лудея по златото, както те. Никой от тях не би ми се доверил. Всички знаят, че макар и син на републиканец, аз съм бил винаги за самодържавието на просветения император.
Това бе истина, Тиберий го знаеше. Сенека често публично говореше за това. Тиберий небрежно промени темата. Той вдигна глава, сякаш изведнъж си бе спомнил за нещо:
— Разкажи ми, драги Сенека, какво се е случило в театъра на Балб, за какво е ставало дума в мима за хлебарите? Макрон така ми описа представлението, че в края на краищата ме посъветва отново да изгоня всички артисти от Италия.
248