Мис Гилкрист скочи като по команда и се върна с възстановителната течност в малка чашка.
— Заповядайте, мистър Абърнети. Моля ви, моля ви, не се вълнувайте. Сигурен ли сте, че не трябва да си легнете?
— Що за глупост? Да съм си легнел? — Тимъти изпи коняка наведнъж. — Възнамерявам да защитавам интересите си.
— Наистина, Джордж, учудваш ме — рече Мод. — Чичо ти говори самата истина. Неговото желание е на първо място. Щом иска този сервиз, негов ще е.
— Й без това е ужасно грозен — подметна Сюзън.
— Дръж си езика, Сюзън — смъмри я Тимъти. Слабичкият младеж до Сюзън вдигна глава и се провикна с малко по-креслив от обикновения си глас:
— Не говорете така на жена ми! Беше се понадигнал от мястото си. Сюзън го успокои припряно:
— Няма нищо, Грег. Все ми е едно.
— Но на мен не ми е все едно. Хелън се обади:
— Мисля, че ще проявиш учтивост, Джордж, ако оставиш чичо си да вземе сервиза.
Тимъти отново изсъска възмутено:
— Не е въпрос „да ме остави“.
Но Джордж само се поклони леко на Хелън и отвърна:
— Твоята воля е закон за мен, лельо Хелън. Отказвам се от претенциите си.
— Ти въобще не си искал да притежаваш сервиза, нали? — рече Хелън.
Той й хвърли остър поглед и се ухили:
— Белята при теб, лельо Хелън, е, че мозъкът ти щрака прекалено бързо. Виждаш повече, отколкото трябва. Не се тревожи, чичо Тимъти. Сервизът е твой. Пошегувах се.
— Хубава шега! — възкликна Мод Абърнети с възмущение. — Чичо ти можеше да получи сърдечен удар.
— Да вярваме ли? — отвърна й весело Джордж. — Чичо Тимъти ще ни надживее всички. Той е като отколе скърцаща врата.
Тимъти се наведе напред и рече със съкрушен глас:
— Не се учудвам, че Ричард се е разочаровал от теб.
— Какво, какво? — наежи се Джордж. Не личеше и следа от доброто му настроение.
— Ти си дошъл тук след смъртта на Мортимър, като си се надявал да заемеш неговото място — тоест Ричард да те направи свой наследник, не е ли така? Но клетият ми брат скоро ти е взел мярката. Разбрал е какво ще стане с парите, ако ги повери на теб. Изненадан съм, че въобще ти е оставил нещо. Защото е знаел къде ще отиде. Коне, комар, Монте Карло, чуждестранни казина. А може и по-лошо. Подозирал е, че не си почтен, нали?
Бели петна избиха около ноздрите на Джордж.
— Внимавай какво говориш! — процеди той.
— Не бях добре със здравето, за да присъствам на погребението — продължи натъртено Тимъти, — но Мод ми предаде какво е казала Кора. Тя си беше глупачка — но… може и да е имало нещо в думите и! А ако е така, знам кого да подозирам…
— Тимъти! — Мод се бе изправила, едра и спокойна — олицетворение на духовна сила. — Твърде уморителна бе тази вечер за теб. Спомни си за здравословното си състояние. Не мога да рискувам отново да се разболееш. Да вървим горе. Ще глътнеш успокоително и веднага ще си легнеш. Хелън, ние с Тимъти вземаме порцелановия сервиз и старинния скрин като спомен от Ричард. Няма възражения, надявам се?
Тя обходи с поглед присъстващите. Никой не отрони дума. После хвана Тимъти под ръка и тръгна с решителна крачка, като отстрани от вратата мис Гилкрист, която се суетеше плахо край тях.
Джордж пръв наруши мълчанието, след като те излязоха.
— Femme formidable!2 — възкликна той. — Ето това е точната квалификация за леля Мод. Не бих се изпречвал на триумфалния й път към възхода.
Мис Гилкрист отново си седна на мястото с известно неудобство, като промърмори:
— Мисис Абърнети е винаги така внимателна. Забележката прозвуча кухо.
Неочаквано Майкъл Шейн се изсмя и рече:
— Знаете ли, че всичко това ме забавлява. Все едно гледам „Наследството на Войсей“ на живо! Впрочем ние с Розамънд искаме да вземем малахитовата масичка от салона.
— О, не! — извика Сюзън. — Аз я искам.
— Хайде, пак същото — рече Джордж и вдигна очи към тавана.
— Вижте, не бива да се караме заради такива неща — продължи Сюзън. — Малахитовата масичка ми е необходима за моя козметичен салон — просто като цветно петно — ще сложа огромен букет восъчни цветя на нея. Чудесно ще изглежда. Восъчни цветя лесно мога да намеря, но такива масички от зелен малахит са рядкост.
— Но, скъпа — рече Розамънд. — Точно затова искаме да я вземем и ние. За новата ни постановка. Ти самата каза — като цветно петно, пък и толкова е характерна за периода. Само восъчни цветя или препарирани колибри ще вървят с нея — абсолютно задължително.
— Разбирам те напълно, Розамънд — рече Сюзън. — Но не мисля, че твоите аргументи са по-силни от моите. На сцената спокойно можеш да сложиш масичка, която е боядисана и имитира малахит — кой ще познае? Но в моя salon ми е необходима автентичната вещ.