Майкъл повдигна вежди.
— Така ли мислите? Тя е хубавичка, съгласен съм. Но не блести с ум, не сте ли забелязали?
— Тя не се и опитва да изглежда твърде умна — съгласи се Поаро. — Но знае какво иска. — И въздъхна. — Малко хора могат да се похвалят със същото.
— А — отново разцъфна в усмивка Майкъл. — Малахитовата масичка!
— Може би. — Поаро поспря и добави: — И това, което се намираше върху нея.
— Восъчните цветя ли?
— Восъчните цветя.
Майкъл се намръщи.
— Не ви разбирам, мосю Поаро. И все пак — усмивката отново грейна — искрено съм благодарен, че вече не сме в неизвестност. Не е приятно, меко казано, да живееш под един покрив с хора и да подозираш, че някой от тях може да е убил горкия стар чичо Ричард.
— Горкият стар чичо Ричард! Такъв ли ви се стори, когато го видяхте за последен път?
— Е, да, беше много запазен и въобще…
— И психически напълно нормален.
— О, да.
— И всъщност много проницателен?
— Да, така е.
— Много проницателен по отношение на човешките характери.
Усмивката остана непроменена.
— Не можете да очаквате от мен да се съглася с това, мосю Поаро. Той не ме одобряваше.
— Смятал ви е, може би, за неверен съпруг? — подхвърли Поаро.
Майкъл се изсмя.
— Ама че старомодна идея!
— Но е вярна, нали?
— Чудя се накъде биете?
Поаро събра пръстите на ръцете си и измърмори:
— Извършено е разследване.
— От вас?
— Не само от мен.
Майкъл Шейн му хвърли бърз и изпитателен поглед. Веднага реагира, рече си Поаро. Не е глупак този Майкъл Шейн.
— Искате да кажете, че полицията се е заинтересувала?
— Там не са склонни да разглеждат убийството на Кора Ланскне като случайно престъпление.
— И са водили разследване за мен?
Поаро отговори педантично:
— Интересуват се какво са правили и къде са били родствениците на Кора Ланскне в деня, когато тя е била убита.
— Твърде неприятно — рече Майкъл с очарователен тон на доверчивост, примесена с печал.
— Така ли, мистър Шейн?
— Повече, отколкото си представяте. Слушайте, Розамънд знае, че в този ден съм обядвал с мой колега, Оскар Луис.
— А всъщност не сте, нали?
— Не, не съм. Всъщност отидох с колата при една жена — известната актриса Сорел Дейнтън. Играехме заедно в последната ми постановка. Доста неприятна работа — защото това обяснение може да е напълно задоволително за полицията, но за Розамънд не става.
— А! — Поаро изглеждаше дискретен. — Имали сте известни неприятности поради това ваше приятелство?
— Да. Всъщност Розамънд ме помоли да й обещая, че няма да се виждам повече с тази жена.
— Да, несъмнено това може да ви създаде главоболия. Entre nous6, имали сте връзка с дамата, а?
— Е, обичайното, нали знаете… Не че съм бил влюбен в нея.
— Но тя е била влюбена във вас?
— О, тя е доста досадна… Жените се привързват… Но както сам казвате, пред полицията няма да имам проблем.
— Мислите ли?
— Ами едва ли е възможно да съм нахълтал в къщата на Кора със секира в същото време, в което съм флиртувал със Сорел на мили оттам. Тя има виличка в Кент.
— Да, разбирам… и тази мис Дейнтън ще даде показание за вашето алиби?
— Няма да й е приятно, но тъй като се отнася до убийство, предполагам, че ще свидетелства.
— Ще свидетелства може би дори ако не сте флиртували с нея.
— Какво искате да кажете? — Майкъл го изгледа с тъмен поглед, предвещаващ буря.
— Дамата ви обича. А когато обичат, жените са готови да се закълнат в истината… но и в нещо, което не е истина.
— Нима искате да кажете, че не ми вярвате?
— Има ли значение дали аз ви вярвам, или не. Не на мен трябва да давате обяснения.
— А на кого?
Поаро се усмихна:
— На инспектор Мортън, който в този момент излиза на терасата откъм страничната врата.
Майкъл Шейн се завъртя рязко на пета.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
1
— Чух, че сте тук, мосю Поаро — рече инспектор Мортън. Двамата мъже се разхождаха по терасата. — Дойдох заедно с колегата Паруел от Мачфийлд. Доктор Лараби му телефонирал за случилото се с мисис Лио Абърнети и той иска да изясни някои неща. Докторът смята, че едва ли е нещастен случай.
— А вие, приятелю? — запита го Поаро. — Вие какво търсите тук, толкова далече от родния ви Бъркшир?
— Исках да задам няколко въпроса, а откривам, че лицата, на които трябва да ги задам, за мое голямо улеснение са събрани тук. — Той поспря и продължи: — Несъмнено ваше дело?
— Да, мое дело.
— И в резултат от него отстраняват мисис Абърнети.