Джеймс Джойс
След ралито
Колите се движеха бавно като точици в мъглата над Дъблин. Тълпи от гледачи се изкачваха на хълма Инчикор, за да наблюдават колите, на този канал от мизерия и бездействие се основаваше богатството на континента. Отново тълпите наддаваха вик над гнета си. Викаха за сините коли, за Франция.
Още повече, французите бяха формалните победители. Отборът им завърши на предна позиция, взеха второ и трето мято в ралито, а победителят-германец караше за Белгия. Всяка синя кола беше двойно поощрявана като достигнеше до завоя на хълма, а всеки вик посрещан с леко кимване и усмивка. Група от четирима младежи караше една от онези спортни коли, по лицата им се четеше духа на старите гали, бяха на върха — Шарл Сегой — собственика, Андре Ревиер — млад електричар, с канадски произход, огромен унгарец — Вилона и спретнат млад мъж на име Дойл. Сегой се радваше, защото имаше нещо наум (искаше да основе фабрика за коли в Париж), Ривиер, защото беше предложен за главен директор на фабриката, тези двамата (братовчеди) се радваха още и поради успеха на френските коли. Вилона се радваше, защото имаше много задоволителен обяд, а и защото си беше оптимист по природа. Четвъртият беше прекалено възбуден, за да бъде щастлив.
Беше на около 26, с тънки кафяви мустачки и почти невинни сиви очи. Баща му, навремето върл националист, наскоро бе променил възгледите си. Беше направил пари като касапин в Кингстоун, а после създаде верига от магазини в предградията на Дъблин, където ги удвои и утрои. Беше достатъчно предпазлив, за да не влезе в политиката, а сега достатъчно богат, за да бъде обявен от вестниците за търговски принц. Прати сина си в Англия, отначало в прославен католически колеж, а после да учи право в Дъблинския университет. Джими не беше добър студент, дори пропадна за малко. Имаше пари, беше популярен и се занимаваше основно с музика и моторни спортове. Пратиха го да изкара един семестър в Кеймбридж, за да види живот. Баща му, немалко разкаян, но горд от идеята си, плати билетите му и си го прибра вкъщи. В Кеймбридж срещна Сегой. Не бяха повече от добри познати, но Джими изпитваше истинско удоволствие да се движи в компанията на човек, който е видял едва ли не целия свят и беше построил някои от най-големите хотели във Франция. Такъв човек винаги беше добре дошъл. Вилона също беше интересен, велик пианист, но бедняк.
Колата се движеше весело с екипа си от вдъхновени момчета. Братовчедите седяха отпред, а Джими и унгареца на задните седалки. Вилона беше ведър, пееше дълбок басов глас някаква мелодия. Французите си подхвърляха реплики и Джими трябваше да се навежда напред, за да чуе някоя откъслечна фраза. Не му беше приятно, трудно ги разбираше, а трябваше да крещи в отговор срещу вятъра. Освен това пеенето на Вилона и шума на колата пречеха. Скоростта, славата и парите повдигаха духа. Трите основни причини за възбудата на Джими. Бяха го видели доста хора днес в компанията на тези континенталци. Сегой го запозна с един от френските състезатели, в отговор на сконфузеният му комплимент, онзи се усмихна и разкри две редици бели зъби. Беше по-хубаво от обичайните думи при запознанство. Парите — имаше много под собствен контрол. Може би Сегой не ги смяташе за истински солидна сума, но Джими беше наследил сърцето и инстинктите на баща си и знаеше много добре какъв труд трябва, за да се съберат всичките. Това винаги го е спирало да харчи повече от лимита си, в случай, че бъде още малко по-разумен в бъдеще, щеше да ги умножи. Това беше важно за него.
Разбира се, инвестициите бяха умно нещо, по принцип, а и самият Сегой се беше сприятелил с него, за да влее малко ирландски пари в концерна. Джими уважаваше проницателността на баща си в бизнеса, в случая, баща му предложи първи идеята за инвестициите в бизнеса с коли, делви с пари. Още повече, Сегой просто ухаеше на пари. Джими изчисли в дневен труд, колко струва този помпозен автомобил. Колко равно караше! С какъв стил щяха да се движат по улиците на страната. Пътешествието беше като докосване на истинския живот, бързото синьо животно направо докосваше нервите на човек.
Караха надолу по Дейм. Имаше необичаен трафик, чуваха се виковете на мотористите и гонговете на трамваите. Сегой спря до Банката, слязоха. Насъбра се множество зяпачи. Тази вечер се даваше вечеря в хотела на Сегой, а Джими и приятеля му трябваше да отидат да се преоблекат. Колата тръгна бавно по Графтън, а двамата млади мъже се запромъкваха през тълпата. Тръгнаха на север със странното чувство на обърканост и пропадане в играта, докато уличните лампи осветяваха спусналата се над тях лятна вечер.
В къщата на Джими, вечерята беше приета като дар от съдбата. Гордост се усещаше в трепета на родителите, а й желание за игра, за печалби и загуби, най-известните граждани се славеха поне с тази добродетел. А й Джими изглеждаше толкова доббре облечен официално, в хола, докато закачаше иглата на вратовръзката си, баща му като че ли чувстваше почти комерсиална наслада, че има такъв преуспяващ син. Преди беше необичайно приятелски настроен към Вилона и изпитваше истински респект към преуспелите чужденци, но после нещата се промениха към унгареца, който като имаше точни поръчки за менюто на вечерята си.