— Имате ли някакви белези по рождение? Не виждам такива…
Дланта му леко се плъзна по гладкия й гръб.
— Не, сър.
— Все нещо трябва да имате — настоя той. — Например белег от апендектомия или нещо друго?
— Не.
— Достатъчно — обяви Бентън в ухото й. Стори й се, че зад спокойния му тон се долавя гняв.
Оказа се обаче, че не е достатъчно.
— Искам да се изправите и да застанете на един крак — каза доктор Полсън.
— Може ли да се облека?
— Още не.
— Достатъчно! — повтори Бентън и гласът му екна в ухото й.
— Станете! — заповяда доктор Полсън.
Луси остана седнала на кушетката и започна да навлича летателния си комбинезон. Натика ръце в ръкавите и дръпна ципа, без да си прави труда да слага сутиена. Очите й бяха заковани в лицето на доктора. Вече не се преструваше на нервна или уплашена и той моментално го усети. Направи крачка към него и кратко му нареди:
— Седни.
— Хей, какво правите? — попита Полсън и очите му се разшириха от смайване.
— Седни!
Мъжът не помръдна, а очите му останаха приковани в нейните. В тях се прокрадваше страх — като в очите на повечето насилници, с които се беше сблъсквала. Направи рязко крачка към него с единствената цел да го вцепени още повече. После издърпа писалката от горното джобче на комбинезона и я завъртя така, че да му покаже жичката, която висеше от нея.
— Проверка на честотите — каза на Бентън, имайки предвид апаратурата, с която той беше в състояние да провери действието на всички скрити предаватели в чакалнята и кухнята на долния етаж.
— Всичко е наред — долетя отговорът.
Много добре, рече си тя. Долу нямаше никакви подозрителни звуци.
— Нямаш идея в каква каша си се забъркал! — обърна се към доктора тя. — Никога няма да се сетиш кой гледа и слуша цялата тая сцена, на живо и в реално време! А сега сядай! — Тикна писалката обратно в джобчето, внимавайки миниатюрният обектив да остане насочен в него.
Доктор Полсън несигурно се раздвижи. Ръцете му придърпаха един стол, лицето му беше пребледняло.
— Коя сте вие? Какво правите?
— Аз съм съдбата ти, ебалник! — изръмжа Луси, опитвайки всичко възможно да озапти гнева си. Оказа се, че това е трудна работа — много по-трудна, отколкото да се прави на объркана и уплашена. — Правил си тези гадории и с дъщеря си, нали? С Джили! И нея ли насили, мръснико?
Той мълчеше и я гледаше. В очите му имаше безумие.
— Чу какво ти казах! Чу ме високо и ясно, мръснико! Скоро ще ме чуят и отговорните фактори във ФАА!12
— Махай се от кабинета ми! — изкрещя той, най-сетне съвзел се от изненадата. По напрегнатите мускули под престилката му личеше, че се готви да се нахвърли върху нея.
— Хич не се и опитвай! — предупреди го Луси. — Да не си мръднал от този стол, преди да ти кажа! Кога видя Джили за последен път?
— За какво става въпрос?
— За розата — подсказа в слушалката Бентън.
— Аз задавам въпросите! — отсече Луси. Отговаряше на доктор Полсън, но й се прииска да каже същото и на Бентън. — Бившата ти съпруга разпространява невероятни истории… Знаеш ли за тях, доктор Чики?
Той навлажни устните си. Очите му продължаваха да гледат налудничаво.
— Според нея ти си причината за смъртта на Джили… Това знаеш ли го?
— Розата — прошепна в ухото й Бентън.
— Тя твърди, че си отишъл да видиш Джили малко преди смъртта й. Занесъл си й роза. О, да, ние знаем за тази роза. Повярвай ми, всичко в стаята на горкото момиченце беше изследвано, при това най-подробно!
— В стаята й е имало роза?
— Накарай го да я опише — каза Бентън.
— Ти ще кажеш — отвърна на доктор Полсън тя. — Откъде я взе?
— Нищо не съм вземал. Не знам за какво говорите.
— О, я стига! Не ми губи времето!
— Нали няма да отидете във ФАА?
Луси се разсмя и поклати глава.
— Господи! Задници като теб трябва да ги ликвидират до девето коляно! Нима наистина мислиш, че ще ти се размине?! Разкажи ми за Джили! Всичко, без да скриваш каквото и да било. А после може би ще поговорим и за ФАА…
— Изключи това! — прошепна той и посочи писалката камера.
— Разкажи ми за Джили и ще го изключа.
Той кимна с глава.
Тя докосна писалката, сякаш я изключваше.
Полсън я гледаше с широко отворени, недоверчиви очи.
— Розата — повтори Луси.
— Кълна се в Бога, че не знам нищо за никаква роза! — пламенно рече той. — Никога не бих причинил нещо лошо на Джили! Какво казва тя? Какво казва онази кучка?
— За Сузана ли питаш? — изгледа го Луси. — Много неща казва. И от начина, по който ги казва, излиза, че ти си причина за смъртта на Джили. По-скоро за убийството й…