Три етажа под нея синееше големият басейн. Синият цвят на плавателния канал отвъд него беше още по-наситен поради значителната дълбочина на водата, после следваше къса пясъчна ивица и тъмнозелената, леко развълнувана повърхност на океана. Може би е дошъл с лодка, помисли си тя. Спокойно би могъл да я закотви на нейния вълнолом и да се изкачи по стълбата, която свършва на метър на верандата й. Но нещо я караше да си мисли, че извергът не е дошъл с лодка, нито пък притежава такава. Не знаеше защо е толкова сигурна в това. Обърна се и тръгна към леглото. В шкафчето вляво от него лежеше магнумът на Хенри, калибър 357 — хубаво оръжие от неръждаема стомана, което Луси й купи, защото е най-сигурният револвер на света, истинско произведение на изкуството. Хенри умееше да стреля и съвсем не беше страхлива. Луси беше дълбоко убедена, че ако е усетила присъствието на нашественика в къщата, тя стопроцентово щеше да го застреля на място, със или без грип…
Натисна копчето за затваряне на капаците, изключи осветлението и излезе от спалнята. В непосредствена близост до нея имаше малък фитнес салон, след него бяха двете гардеробни и огромна баня с вградено джакузи, изработено от ахат с цвят тигрово око. Нямаше никакви причини да подозира, че нападателят на Хенри беше влизал във фитнеса, гардеробните или банята, но въпреки това при всяко посещение там се заковаваше на място и очакваше да усети нещо особено. Във фитнеса и гардеробните определено не усещаше нищо, но в банята беше малко по-различно. Оглеждаше ваната и прозорците зад нея, които се отваряха към водата и синьото небе на Флорида, но сякаш ги гледаше с неговите очи. Не знаеше защо, но когато свеждаше поглед към огромната и дълбока вана, издялана от ахат, имаше чувството, че и той е правил същото.
Нещо й хрумна и тя отстъпи крачка назад към арката, от която се влизаше в банята. Може би когато се е изкачил по каменното стълбище, той е свърнал наляво вместо надясно и в резултат се е озовал не в спалнята, а в банята. Онази сутрин времето беше слънчево и помещението със сигурност е било обляно в светлина. Негодникът е бил в състояние да види всяка подробност. Вероятно се е поколебал за миг и е погледнал към ваната, след което тихо се е върнал назад и се е насочил към спалнята, където е лежала обляната от лепкава пот Хенри, омаломощена от пристъпите на треската. Там е било тъмно, тъй като капаците на прозорците са били затворени.
„Е, значи си надникнал в банята ми — каза Луси на звяра. — Застанал си в средата на мраморния под и си разглеждал ваната ми. Вероятно никога преди не си виждал такава вана. Може би си си представил как в нея се изтяга някоя гола жена, спокойна и отпусната, без да знае, че скоро ще я убиеш. Ако това са били фантазиите ти, значи никак не си оригинален…“
Излезе от банята и се спусна по стълбите до втория етаж, където спеше и където се намираше кабинетът й.
От другата страна на уютния киносалон имаше една просторна спалня за гости, която Луси беше превърнала в библиотека с вградени лавици. Прозорците й бяха напълно затъмнени. Дори лятно време тук цареше такъв мрак, че спокойно можеше да се прояви фотолента. Протегна ръка и включи осветлението. Пред очите й се появиха стотици справочници и папки с изрезки, с които бяха отрупани лавиците. Върху дългата маса в средата на помещението беше подредено лабораторно оборудване. На масата до стената бе поставен един краймсайт-отражател6, който приличаше на ръчно изработен телескоп върху триножник. До него лежеше запечатана торбичка за веществени доказателства, в която се мъдреше рисунката на окото.
Луси се приближи до масата и нахлузи чифт лабораторни ръкавици, които измъкна от една отворена кутия. Най-голямата й надежда за пръстови отпечатъци беше лепенката, но нея щеше да изследва най-накрая, тъй като химикалите щяха да променят както хартията, така и самата лепенка. Беше си направила труда да посипе с талк цялата задна врата й прозорчето до нея, но не успя да снеме нито един ясен отпечатък, само няколко размазани петна. А дори да бе открила такъв, той вероятно щеше да се окаже на градинаря, на Руди или на нея самата — разбира се, ако не броим последния мияч на прозорци, повикан по телефона. При всички случаи отпечатъците извън къщата не означаваха кой знае какво, важна беше рисунката. Щракна ключалките на черно куфарче с пълнеж от изолационна пяна и внимателно извади ултравиолетовия пулсатор SKSUV–30. Занесе го на масата и го включи в специалния токоизправител, който осигуряваше равномерното напрежение в мрежата. Натисна един бутон и включи високочестотната ултравиолетова светлина, действаща в късовълновия диапазон. Накрая включи и краймсайт-отражателя, който тихо забръмча.
6
Портативен апарат за изследване на микроскопични частици, влакънца и др. директно на местопрестъплението. — Б.пр.