— Беше ли в съзнание, когато стигнахте до него? — попита Скарпета, записвайки информацията в бележника си. На дълга каишка от рамото й висеше увит в найлон пластмасов планшет, който съдържаше специален скицник за маркиране на местопрестъпленията.
— Не го чух да казва нищо — отговори мъжът и лицето му се изкриви в болезнена гримаса. Преглътна един-два пъти и се извърна встрани. — Очите му бяха отворени, опитваше се да диша. Това ми се запечата в съзнанието и вероятно дълго ще остане там. Опитваше се да диша, а лицето му посиняваше. После свърши. Ей така, изведнъж, без агония. Полицията дойде, разбира се, линейката също. Но нищо не можеше да се направи…
Марино стоеше в калта, мълчеше и слушаше. Това не продължи дълго, защото винаги му се струваше глупаво да стои и да мълчи. Напъна се да измисли някакви въпроси. Скарпета го караше да се чувства като идиот. Без да иска и без изобщо да се сеща за него. И именно това беше най-лошото.
— Тоя Сам Стайлс — обади се той, кимайки с полицейската си шапка към неподвижния кран с гюлето за разбиване, което се поклащаше на дългото си въже. — Къде се намираше той, когато тракторът прегази Тед? Беше ли някъде наблизо?
— Не — поклати глава мъжът. — И точно там е работата… Идеята, че Тед е бил улучен от гюлето и е паднал под колелата на трактора, е толкова абсурдна, че ако не беше станало това нещастие, положително щеше да е смешна! Имате ли представа на какво ще заприлича човек, улучен от гюле за разбиване на стени?
— Едва ли ще е красива гледка — кимна Марино.
— Ще му изхвръкне мозъкът, господине, ще бъде смазан на пихтия! И изобщо няма да е необходим трактор, който да го гази…
Скарпета си записа думите му, а после продължи да се оглежда и да си води бележки. Веднъж се беше случило Марино да се озове сам в кабинета й, а бележките й лежаха на бюрото. Обзет от любопитство, той побърза да ги прегледа. Със съжаление установи, че може да прочете само една дума, която по случайност беше името му, Марино. Това не се дължеше единствено на невъзможния й почерк, а на някакъв тайнствен език, който използваше специално за записките. Приличаше на стенография, но не съвсем. Единствено Роуз, личната й секретарка, беше в състояние да го разчете.
Скарпета поиска да узнае името на мъжа с чертежите, който й се представи като Бъд Лайт — едно име, което Марино без проблеми щеше да запомни, въпреки че не си падаше много по „Бъд Лайт“, „Милър Лайт“ и всички останали светли бири10. Патоложката поясни, че иска да установи с максимална точност местоположението на тялото, тъй като трябва да вземе проби от почвата. Бъд го прие съвсем спокойно, без дори да се учуди. Вероятно смяташе вземането на проби от почвата за нормално при всеки случай с прегазен работник, особено когато го искат красиви съдебни лекарки, придружавани от едри ченгета от Лос Анджелис. В резултат отново тръгнаха да газят дълбоката кал, приближавайки се към сградата. През цялото време на придвижването Марино си мислеше за Сузи.
Снощи тя го потърси на мобилния точно когато останаха само двамата със Задника Ийс — както Марино наричаше приятеля си от доста години насам, и подеха откровен и приятелски разговор пред поредната чаша уиски. Малко преди това Браунинг ги остави с обяснението, че му е време да се прибере у дома. Чувстваше се много добре, беше спокоен и отпуснат. По това време на денонощието обикновено изключваше мобилния си телефон, но тази вечер не го направи, защото бе предложил на Скарпета да му се обади, ако има нужда от него. Малко преди това тя му позвъни с оплакването, че Филдинг не й отваря. Това беше истинската причина да отговори на позвъняването, макар че по принцип след няколко чашки сам търсеше партньори за разговор — често направо на улицата…
— Марино — рече в мембраната той, опитвайки се да надвика глъчката в клуб „Орденът на полицейското братство“.
— Обажда се Сузана Полсън — представи се тя. — Моля да ме извините за безпокойството…
А после заплака.
Казаното след това беше без значение. Направи опит да си го припомни, докато крачеше редом със Скарпета, която извади от чантата си комплект стерилни дървени пръчици, към които прибави и няколко пластмасови торбички за фризер. Не можеше да си спомни най-важното от това, което се беше случило снощи, просто защото Сузи извади бутилка уиски — някакъв много лют бърбън с билки, от който се оказа, че разполага със значителни запаси. Носеше дънки и розов пуловер от мека вълна. Покани го в хола, дръпна пердетата и се настани на дивана до него, след което започна да разказва за съпруга си боклук, Департамента по вътрешна сигурност, жените пилоти и някакви двойки, които обичал да кани у дома. Непрекъснато споменаваше тези двойки, сякаш бяха особено важни за достоверността на разказа й… Марино се досети, че именно тях е имала предвид домакинята при първия им разговор в присъствието на Скарпета, когато ги наричаше с безличното те. През цялото време Сузи избягваше да отговаря директно на въпросите му, непрекъснато повтаряйки своето „Питайте Франк“…
10
Игра на думи: името на героя звучи като марка бира; light в случая означава светло пиво. — Б. пр.