— Ето ти гениална дефиниция за дължина, сержанте! Но все пак имаш някаква представа за градуси, минути и секунди, надявам се?
— Имам, сър. Градуси — това са офицерските чинове, а минути и секунди — дългите и къси линии на лага57. И ние ги знаем тези неща, не само соленоводните моряци.
— Дявол да го вземе, братко Дънъм, и вярата не може да помогне на това езеро, макар да разправят, че тя и планини повдигала. Какъвто и ум да имаш, нищо не можеш да сториш. Добре, момче, а знаеш ли какво е това азимут и умееш ли да измерваш разстояния и да разчиташ данни по компаса?
— Колкото до първото, сър, не мога да кажа, че го знам, но разстоянията ние всички ги знаем и ги отмерваме от една точка до друга. А, виж, по разчитането на компаса ще ударя в земята който и да е адмирал от флотата на негово величество. Норд-норд и на ист, норд-норд-ист, норд-ист и норд, норд-ист, норд-ист и на ист, ист-норд-ист, ист на норд, ист…
— Достатъчно, достатъчно. Ако продължаваш така, вятърът ще се обърне. Ясно, сержанте — каза Кап с понижен глас, като пак поведе зет си настрани, — от това момче не се надявам да изкопча каквото и да е. Още два часа ще се движа по този галс, а после ще легна на дрейф и ще спусна лота и тогава вече ще действам според обстоятелствата.
Сержантът, който, както говореха, беше сговорчив човек, не възрази срещу това. С настъпването на нощта както обикновено вятърът поотслабна и тъй като не се очертаваха някакви непосредствени затруднения в плаването, той си приготви постеля от едно платно на самата палуба и скоро потъна в дълбок сън, какъвто имат всички войници. Кап продължи да се разхожда по палубата. Неговата здрава като желязо натура не се поддаваше на никаква умора и той през цялата нощ не затвори очи.
Вече отдавна се беше съмнало, когато Дънъм се събуди и възклицанието на изумление, което се изтръгна от него, когато се изправи на крака и се огледа наоколо, беше доста силно даже за човек, свикнал гласът му да се чува от всички. Времето напълно се беше променило. Лека мъгла закриваше хоризонта от всички страни, виждаше се само на половин миля в диаметър, езерото бушуваше и се пенеше, а „Вихър“ лежеше на дрейф. От краткия разговор със своя шурей сержантът разбра как бе станала тази загадъчна и внезапна промяна.
По думите на мастър Кап около полунощ вятърът напълно стихнал, тъкмо когато той се готвел да легне на дрейф и да спусне лота, защото напред в далечината вече се забелязвали очертанията на острови. В един часа след полунощ задухал североизточен вятър, придружен от лек дъжд, и той взел курс на северозапад, знаейки, че нюйоркският бряг се намира на противоположната страна. В един и половина събрал стансела58 и свил част от грота59 и бинета60. В два часа бил принуден да свие втория кърмови риф, а в два и половина и третия и да легне на дрейф.
— Няма що, трябва да призная, че кутерът се държи добре — добави старият моряк, — но вятърът духа със силата на гюлле, изстреляно от четиридесет и два фунтово оръдие! Не можех и да допусна, че тук на вашето сладководно езерце може да завее такава хала. Впрочем мен това ни най-малко не ме тревожи, напротив, сега езерото ви доби естествен вид и ако… — Той с отвращение изплю няколко капки вода, стекли се в устата му от покритото му с пръски лице. — И ако тази проклета вода беше солена, бих се чувствал отлично.
— Колко време се движим в тази посока, братко Кап — попита бдителният войник, — и според теб с каква скорост?
— Два или три часа може би. Първите два „Вихър“ препускаше като кон. О, сега вече сме на открито. Да си кажа истината, съседството с тези острови никак не ми се хареса, макар да бяха откъм наветрената страна, затова сам хванах кормилото и изведох кутера на миля или две встрани. Сега ти гарантирам, че сме откъм подветрената страна. Казвам „откъм подветрената“, защото винаги е по-добре да се намираш откъм наветрената страна на някой остров, нека бъдат дори десетина или дванадесет, но когато става въпрос за хиляда, то най-добре е да се отклониш и да се плъзнеш колкото се може по-скоро откъм подветрената им страна. Не, не, ето ги там, в мъглата, и нека там си и останат. Чарлс Кап малко го е грижа за тях.
— Северният бряг лежи от нас само на пет или шест мили, братко Кап, а аз знам, че в тази посока се намира просторен залив, затова мисля, че ще е по-добре да се посъветваме за нашето положение с някой от екипажа, ако не решим да извикаме горе Джаспър Сладката вода, и да му поръчаме да ни закара обратно в Осуиго. Немислимо е да стигнем поста, ако този вятър продължава да ни духа право в лицето.