— Кораб!
Следотърсача бързо се обърна към посоката, в която гледаше старият моряк, и забеляза това, което бе предизвикало възторжения вик на Кап. От височината, на която се намираха, те виждаха като на длан ниските съседни острови и през храстите, които обграждаха брега на острова, разположен югозападно от техния, се мяркаше платно. Корабът вървеше с „малки платна“, както се изразяват моряците, но вятърът му придаваше скоростта на препускащ с всички сили кон и белият му корпус проблясваше през пролуките между храстите като летящо в небето облаче.
— Не може да е Джаспър — разочаровано промърмори Следотърсача, който в този летящ кораб не можа да познае кутера на своя приятел. — Момчето закъснява. Сигурно французите изпращат кораб на своите приятели, проклетите мингоси.
— Не, този път, драги Следотърсачо, ти не улучи, както никога досега — възрази Кап, който дори в това критично положение не бе загубил обичайната си самоувереност. — Дали е Сладка вода — не зная, но това е горният ъгъл на грота на „Вихър“ — клинът му е по-тясно скроен, отколкото трябва, а и гафелът е вдигнат нагоре. Трябва да се признае, че не изглежда съвсем зле, но гафелът е вирнал нос.
— Откровено казано, нищо такова не виждам — отговори Следотърсача, за когото дори самите названия звучаха като китайски език.
— Как е възможно! Аз пък мислех, че от твоите очи нищо не може да се укрие. Но на мене този грот и този гафел са ми добре известни. Трябва да призная, приятелю, че на твое място бих се запитал дали не отслабва зрението ми.
— Ако това наистина е Джаспър, няма от какво да се страхуваме. Спокойно можем да се защитаваме в блокхауса дори против цялото племе на мингосите още осем или десет часа. Ако и оттеглянето ни се прикрива от Сладка вода, не виждам причини за отчаяние. Дано само момчето не попадне на засада като сержанта!
— В това е цялата опасност. Трябваше да се уговорим за сигналите на пристана. Можеше дори да устроим лазарет за ранените, стига да сме в състояние да накараме мингосите да уважават законите. Ако този юнак дойде, както сам казваш, близо до острова, с кутера ще бъде свършено. Трябва да добавя, мастър Следотърсач, че самият Джаспър е може би по-скоро таен съюзник на французите, отколкото наш приятел. Аз зная, че и сержантът мисли така за него и да си призная, тази работа ми мирише на предателство.
— След малко ще разберем, след малко ще разберем всичко, мастър Кап. Кутерът вече заобиколи съседния остров и след пет минути всичко ще стане ясно. Добре би било да дадем някакъв знак на момчето, за да го предупредим. Ще бъде много неприятно да попадне на засада, само защото не сме го предупредили.
И Следотърсача, и Кап обаче бяха така объркани и разтревожени, че дори не се опитаха да дадат някакъв сигнал на Джаспър. Пък и как биха могли да го направят? „Вихър“ се носеше толкова бързо по протока откъм наветрената страна на острова, че не оставаше никакво време за размишления. Пък и на борда на кутера нямаше кой да види сигнала. Нямаше никой дори при кормилото, макар че „Вихър“, въпреки бързината, се движеше по точен курс.
Кап стоеше в мълчаливо възхищение пред това необикновено зрелище, Но когато „Вихър“ наближи, опитното око на моряка забеляза, че кормилото се направлява от невидимия кормчия с помощта на щуртроси76. Скоро тайната се изясни — екипажът на кутера бе залегнал зад високите бордове, за да се предпази от неприятелските куршуми. Като чу това обяснение, Следотърсача разочаровано поклати глава — очевидно на кутера се намираше само неговият малък екипаж.
— Това означава, че Голямата змия не е успял да стигне до Осуиго и ние не можем да разчитаме на помощ от форта. Дано поне на Лунди не му е хрумнала вятърничавата мисъл да замени Джаспър с някой друг, защото в такава трудна работа Джаспър Уестърн струва колкото цял отряд. Ние тримата, мастър Кап, трябва храбро да се защитаваме. Ти като моряк ще поддържаш връзка с кутера; Джаспър, който се чувства в езерото като у дома си, ще действа по вода, а аз с моите способности, които не отстъпват на способностите на който и да е от мингосите — за това впрочем не е нужно да се говори — ще се заема с останалото. Трябва мъжки да се сражаваме, за да спасим Мейбъл.