— Scelerat!90 — прошепна французинът.
— Капитан Санглие е храбър войник, той няма да оклевети един честен моряк — намеси се Джаспър. — Кажете, капитан Каменно сърце, има ли предатели между нас?
— Да, да — съгласи се Мюр, — нека каже, щом настоявате, нещастно момче, за да излезе наяве цялата истина. Ще видим дали ще избегнете наказанието, когато съдът се заеме с вашите престъпления! Кажете, капитан Санглие, виждате ли предатели между нас, или не?
— О, да сър, разбира се, че виждам!
— Много, много лъже! — извика Пронизваща стрела и се хвърли към Мюр, като го блъсна с ръка в гърдите. — Къде мой войни? Къде ингилизи скалп? Много, много лъже!
Мюр не беше лишен от смелост и до известна степен — от чувство за достойнство. Той прие като оскърбление грубия жест на индианеца. Освен това у него изведнъж се пробуди съвестта. Като отстъпи бързо назад, той се опита да вдигне пушката си. Лицето му бе побледняло от гняв и изразяваше жестока решителност. Но тускарорът се оказа по-ловък от него. Очите му блеснаха диво, той се огледа бързо, измъкна от пояса си скрития кинжал и мигновено го заби до дръжката в гърдите на поручика. Когато той започна да се гърчи на земята, Санглие погледна лицето му, на което бе изписано удивление като у човек, застигнат внезапно от смъртта, после взе щипка енфие и каза спокойно:
— Voila l’affaire finie mais… — Той вдигна рамене. — Се n’est qu’un scelerat du moin!91
Всичко бе станало твърде бързо, за да може да се попречи. Белите бяха така слисани, че когато тускарорът, надавайки див вик, се хвърли към храстите, никой не тръгна след него. Само Чингачгук бе запазил присъствие на духа. Храстите още не бяха прикрили беглеца, когато делауерът се спусна да го преследва.
Джаспър Уестърн, който свободно говореше френски, бе поразен от думите и жестовете на Санглие.
— Кажете, господине — обърна се той на английски към французина, — аз изменник ли съм според вас?
— Не вие, а той — посочи Санглие към Мюр. — Той е наш шпионин, наш агент, наш приятел. Ма foi, c’etait un grand scelerat. Voici!92
Като каза това, Санглие се наведе над мъртвия, бръкна в един от джобовете му и измъкна от него кесия. Той изпразни съдържанието й на земята и няколко дублона се търкулнаха в краката на войниците, които се хвърлиха да ги събират. Хвърляйки с презрение кесията, Санглие спокойно се върна към супата си, приготвена грижливо, и понеже тя му хареса, започна да яде с такъв невъзмутим израз на лицето, че и най-големият стоик сред индианците би му завидил.
ГЛАВА XXVII
Цветът на добродетелта не вехне.
богатство трайно правдата е само.
Внезапната смърт на Мюр сякаш постави начало на не по-малко зашеметяващи събития. Войниците едва бяха успели да вдигнат трупа на интенданта, да го отнесат настрани и да го покрият с шинел, когато Чингачгук мълчаливо се върна на мястото си при огнището и Следотърсача и Санглие веднага забелязаха на пояса му пресния кървав скалп, но не му зададоха никакъв въпрос. Дори Санглие, макар да беше разбрал, че Пронизваща стрела е убит, не прояви ни най-малко съжаление или интерес към съдбата на своя съучастник и продължаваше невъзмутимо да яде супата си, сякаш нищо не се беше случило. В това високомерно равнодушие, в това презрение към ударите на съдбата се чувстваше известна доза подражание на индианците, макар че немалка роля играеше душевната грубост на отявлен побойник и закоравял войник. Следотърсача също изглеждаше спокоен, но това беше само привидно. Той не обичаше Мюр, любезното угодничество на поручика отвращаваше неговата честна и открита душа. Колкото и да беше привикнал към превратностите на живота край границата, той бе потресен от внезапната и насилствена смърт, а самият факт на измяната го ужаси. Понеже искаше да разбере всичко, той едва дочака да отнесат тялото на Мюр и започна да разпитва френския капитан за всичко, което можеше да хвърли повече светлина върху тази история. Тъй като не виждаше необходимост да крие повече своя агент, след като той бе умрял и вече не можеше да му бъде полезен, Санглие веднага след закуската разказа подробно на Следотърсача редица неизвестни за него обстоятелства, които не са безинтересни и за читателите, защото изясняват някои второстепенни епизоди от нашия разказ.
Веднага след като петдесет и пети полк бил прехвърлен на границата, Мюр предложил услугите си на неприятеля, като изтъкнал, че поради близките си отношения с майор Лунди има достъп до важни и достоверни сведения. Французите с удоволствие приели това предложение и господин Санглие няколко пъти се срещал с Мюр в околностите на Осуиго, а веднъж дори прекарал тайно нощта в самия форт. Връзката между тях обикновено се поддържала от Пронизваща стрела. Анонимното писмо, получено от майор Лунди, било съчинено от Мюр и изпратено във Фронтеняк, където го преписали и върнали в Осуиго чрез тускарора. Тъкмо когато се връщал след тази мисия, той бил заловен от „Вихър“. Така Джаспър бил избран за жертва, като го обвинили в предателство, за да отклонят подозрението от Мюр, който издал на неприятеля мястото на поста. Срещу специално възнаграждение — парите, които бяха намерени в джоба му — Мюр се задължил да даде на французите сигнал за нападение. С тази цел той бе поискал да го включат в експедицията, командвана от сержант Дънъм. Тъй като имал слабост към нежния пол, Мюр нямал нищо против да се ожени за Мейбъл, както и за всяка друга хубава девойка, която би се съгласила, но увлечението му по дъщерята на сержанта било всъщност престорено. То станало благовиден предлог за присъединяването му към отряда на Дънъм, без да се натоварва с отговорност за предстоящото поражение. Тайните подбуди на Мюр, както и ухажването на Мейбъл, били добре известни на капитан Санглие, който разказваше за това с усмивка и разобличаваше една след друга интригите на злополучния интендант.