— Хвърчаща катеричка ли? По дяволите, Следотърсачо! Вие какво, да не си въобразявате, че пред вас стои юнга, тръгнал на първото си плаване?
— Нищо не знам и не мога да кажа за вашите плавания, мастър Кап, само предполагам, че не са били малко. Но за горската природа, за това, което съм видял е очите си, мога да говоря спокойно, без да ме е страх, че някой ще ме обори.
— Искате да ме накарате да повярвам, че сте виждал хвърчаща катеричка?
— Ако искате да повярвате в силата на природата, мастър Кап, съветвам ви да повярвате и в това, и в много други неща от този род, защото можете да бъдете напълно сигурен, че е вярно.
— И все пак, Следотърсачо — намеси се Мейбъл, така мила и хубава дори когато отправяше укоризнени думи, че той й прости от цялото си сърце тази забележка, — вие, който говорите толкова благоговейно за всемогъществото на природата, се усъмнихте в съществуването на хвърчаща рибя.
— Не съм казвал такова нещо, не съм казвал. И ако мастър Кап е готов да се закълне в думите си, което ми се струва малко вероятно, аз съм склонен да му повярвам. Смятам, че човек трябва да вярва във всемогъществото на природата, дори когато му е малко трудно да повярва.
— А защо моята риба да няма криле като вашата катеричка? — понита Кап с повече логика, отколкото му беше присъща. — Това, че рибите могат да летят и, че действително летят, е напълно вярно и неоспоримо…
— Аз обаче не мисля така и ще ви кажа кое е невероятното в тази история — прекъсна го Следотърсача. — Какъв е смисълът да дадеш на водно животно крила, които очевидно ще са му напълно безполезни.
— А мислите ли, че рибите са толкова глупави, че да плуват под водата, щом веднъж са им дадени криле?
— Не съм запознат с тези неща и не мога да кажа нищо положително, но ми се струва още по-чудно и противоестествено рибата да хвърчи във въздуха вместо в собствената си среда — там, където се с родила и отраснала, ако мога така да се изразя.
— Ето какво значи да имаш тесен кръгозор, Магнит. Рибата излита във въздуха, за да избяга от своите врагове във водата. Ето ви самия факт, ето ви и обяснението.
— Сега вече започвам да мисля, че е вярно — каза водачът примирено. — А колко дълго мотат да летят?
— Не колкото гълъбите може би, но достатъчно, за да се спасят от неприятеля си. Колкото до вашите катерички, то няма да говорим повече за тях, приятелю. Предполагам, че ги измислихте ей тъй, за да омаловажите морето пред гората. А какво представлява онази черупка, закотвена там долу?
— Това е кутерът на Джаспър, вуйчо — побърза да отвърне Мейбъл. — Намирам, че е много красив кораб. Нарича, се „Вихър“.
— Да, за езерото може и да става, но иначе не е нещо особено, Бугшпритът38 му е наклонен. Къде се е виждало досега кутер с наклонен бугшприт?
— Може би за такова езеро тъкмо така трябва да бъде, вуйчо.
— Разбира се, аз забравям, че това не е океанът, макар толкова много да му прилича.
— Аха, значи и ти, вуйчо, признаваш, че Онтарио наистина прилича на океана.
— Да, в твоите очи и в очите на Следотърсача, но не и в моите, Магнит. Сложете ме в най-малкото кану, хвърлете ме в това вирче в най-тъмната и непрогледна нощ, която може да се спусне от небесата, и аз веднага ще отгатна, че това не е никакъв океан, а едно нищо и никакво езерце. И „Дороти“ (така се казваше корабът, на който служеше Кап) няма да се остави да я излъжат. Достатъчно е моята бригантина да направи само няколко галса39, за да разбере разликата между Онтарио и Атлантическия океан. Веднъж я заведох в един от големите южноамерикански заливи и тя горката се държа така непохватно, като селски глупак, когото си завел на църква, където има много народ и всички се тълпят към входа… Какво казваш, Джаспър ли плава с тази лодка? Ще трябва да кръстосам езерото е това момче, преди да те оставя, Магнит, ей така за смях. Не искам после да казват, че съм видял това езерце, но не съм поплавал по него.
— Е, няма да ви се наложи дълго да чакате такъв случай — отвърна му Следотърсача. — Сержантът се готви да тръгне към Хилядата острова с един помощен отред, за да смени поста. Чух го да казва, че смята да вземе и Мейбъл със себе си, така че вие спокойно можете да тръгнете с тях.
— Вярно ли е това, Мейбъл?
38
Бугшприт — хоризонтална или наклонена града на носа на кораба, служеща за закрепване на някои платна. — Б. пр.
39
Галс — курс на кораб или лодка по отношение на вятъра. Да направи няколко галса — да се обърне няколко пъти тъй, че вятърът да духа ту в единия, чу в другия борд. — Б. пр.