— Не мисли, сержанте, че съм забравил съветите ти. Напротив, полагам всички сили, за да изглеждам тъй приятен в очите на Мейбъл, както тя изглежда в моите. Тази сутрин, още щом се съмна, почистих и излъсках сърнебойката и струва ми се, пушката ми никога не е била така хубава както сега!
— Това съответства на твоите ловджийски схващания, Следотърсачо! Вярно е, че всяко огнестрелно оръжие трябва да блести и свети на слънцето. Каква красота може да има в една почерняла цев?
— Лорд Хау41 беше на друго мнение, сержанте, а той минаваше за добър войник.
— Напълно вярно! Негова светлост нареди да се почернят цевите на всички огнестрелни оръжия в полка и до какво добро го доведе това? В англиканската църква в Олбъни можеш да видиш окачена възпоминателна табелка за него! Не, не, скъпи ми приятелю, войникът е длъжен да бъде войник: при всякакви случаи и при всякакви условия да носи отличителните знаци и символи на своята благородна професия, а не да се срамува или да се страхува от тях. Но кажи ми, успяхте ли да побеседвате с Мейбъл, докато пътувахте с кануто по реката?
— Обстоятелствата не бяха много благоприятни, сержанте, пък и Мейбъл е толкова по-образована от мене, че аз не се осмелявах да говоря за неща, които не се отнасят до моята професия.
— В това си отчасти прав и отчасти — не, приятелю. Жените обичат да се бъбри за незначителни неща и в повечето случаи приемат това приятно за тях задължение върху себе си. Ти знаеш, че не съм човек, който обича да разпуска езика си и да дава воля на всяка празна и случайна мисъл, но е имало случаи, когато, за да се понравя на майката на Мейбъл, не се стеснявах да уроня мъжкото си достойнство. Вярно е, че тогава бях с двадесет и две години по-млад и се числях не към старшите сержанти в полка, а към младшите. Да пазиш достойнството си, е полезно и дори наложително, когато имаш работа с мъже, но искаш ли да спечелиш уважението на една жена, трябва да бъдеш по-снизходителен.
— Ех, сержанте, боя се, че на мен това никога няма да ми се отдаде.
— Защо си се обезкуражил така за нещо, което аз вече смятам за решено между нас?
— Ние се споразумяхме, че ако Мейбъл се окаже такава, каквато ти ми я описваше, и ако на девойката й се хареса простият ловец и водач, аз ще се откажа от скитничеството и ще приспособя мисленето си към семейния живот. Но откакто видях Мейбъл, да си призная, обзеха ме съмнения.
— Как така? — строго попита сержантът. — Нали ти сам ми каза, че момичето ти харесва? Нима Мейбъл не оправда очакванията ти?
— Ах, сержанте, не в Мейбъл се съмнявам, а в себе си. Аз съм само един беден и невеж горски жител, а може би и не съм тъй добър, както ти и аз мислим!
— Ако ти не вярваш в собствената си преценка за себе си. Следотърсачо, то, моля те, не се съмнявай в моята. Нима нямам опит в преценката на хората? Не е ли това прякото ми задължение и често ли ми се случва да се лъжа? Питай майор Дънкън, сър, ако желаеш повече доказателства по този въпрос.
— Но сержанте, ние с тебе сме стари приятели, били сме се рамо до рамо в десетки боеве и неведнъж сме си помагали взаимно. В такива случаи хората са склонни да съдят пристрастно един за друг и аз се опасявам, че дъщерята няма да погледне на простия ловец така благосклонно както бащата.
— Стига, стига, Следотърсачо, та ти сам не познаваш себе си, приятелю, затова се довери на моята преценка. Първо, ти си човек с голям опит, а това е нещо, от което се нуждаят всички девойки, и което никоя благоразумна млада особа не би пренебрегнала. Второ — ти не си от онези самодоволни глупаци, които, едва постъпили в полка, започват да се перчат. Ти познаваш добре службата, достатъчно е само да те погледне човек, за да го разбере. Та нали си бил поне тридесет-четиридесет пъти под огън, ако броим всички схватки в засади, в които ти се е случвало да участваш.
— Всичко това е така, сержанте, всичко това е така, но какво ще ми помогне то, за да спечеля благоволението на една девойка с нежно сърце?
— Ще го спечелиш! Опитът, придобит на бойното поле, е толкова полезен в любовта, колкото и на война. А ти си тъй честен и тъй верен поданик на английския крал, Бог да го благослови, че той може да се гордее с тебе!
— Възможно е, и това е възможно, но аз се страхувам, че съм много груб, много стар и много недодялан, за да се харесвам на такава млада и нежна девойка като Мейбъл, която не познава нашите диви нрави и може да реши, че животът в селищата повече ще приляга на нейните заложби и наклонности.
41
Лорд Хау (1725–1814) — от 1775 до 1778 командвал британските войски в Северна Америка. Поради характера на „горската война“ той се стремял да направи дрехите и съоръженията на англичаните колкото се може по-малко забележими за зорките очи на индианците. — Б. пр.